От невъзвращенец до милионер - историята на Илко Минев

Историята на Илко Минев, който бяга от България през 70-те години и става успешен бизнесмен в Бразилия

От невъзвращенец до милионер - историята на Илко Минев

Реклама

Тук съм, защото внуците ми са в зимна ваканция. Доведох ги, за да опознаят още по-добре страната. Ще идем до Пловдив, Родопите, Шипка, Велико Търново... Навремето бях добър скиор и младежките ми спомени от България са свързани с планините.

Напоследък всяка година идвам тук, но преди това над 30 години бях невъзвращенец. Избягах от България, защото по всяка вероятност щях да бъда арестуван. Мой приятел остана над четири години в затвора. Заради бягството брат ми загуби работата си, семейството трябваше да плати разноските за моето следване. И други неприятни неща се случиха, но това е минало.

Първо живях в Белгия, а след това заминах за Бразилия. Там културата по-лесно приема емигрантите. Разбира се, първите години бяха тежки. Нямаш време за страхове, всеки ден трябва да убиваш по един лъв (смее се). Работих в компания за производство на аудио техника, която имаше голям успех.

Милионер не е най-доброто ми качество (смее се). Парите е по-трудно да се запазят, отколкото да се спечелят. Познавам хора, които изгубиха голямо състояние. Парите променят, важното е да не те променят прекалено много. Етиката не трябва да се забравя.

Най-скъпото нещо, което имам, вероятно е един апартамент в Маями, който е сравнително луксозен. Бих живял много добре и без него. Един много богат човек бе казал, че притежава много имоти и затова всеки ден има по един течащ покрив и по една неработеща баня (смее се). Всичко това изисква грижи.

През 2006 г. със сина ми се изгубихме в джунглата. Аз прекарах четири дни, а синът ми пет. Имахме сателитен телефон, който обаче в тази част на джунглата нямаше сигнал. Казват, че в района имало много ягуари, но ние не видяхме нито един (смее се). За щастие, вода не ни липсваше. Спасителите знаеха по коя река сме тръгнали и са започнали да ни търсят от двата й края. Най-тежкият момент бе, когато попитах спасителите къде е синът ми, а те отговориха: Не е ли с теб? Ние се бяхме разделили, за да търсим помощ в различни посоки.

Винаги сме пътували по света с децата, много рядко сме били само със съпругата. По този начин се изгражда силна връзка в семейството. Децата ми получиха солидно образование. Синът ми завърши икономика в Станфорд. В САЩ печелеше повече, но, за моя радост, се върна в Бразилия и се включи в семейния бизнес. Дъщеря ми също се върна и помага в бизнеса.

Миналата година представих в България втората си книга. Тя е по-бразилска, за златотърсачите, Амазонка... Харесала се е на някого и сега се изучава в училищата в Бразилия. Пиша на португалски, защото там има кой да ми помогне с редактирането. Ако живеех тук, щях да пиша на български.