ТИХИЯТ УБИЕЦ НА УСПЕЛИТЕ ХОРА

от Виолета Кьосева

Има един вид умора, за която рядко се говори.

Не е умората от работата и ежедневието - тя идва и си отива.
Не е умората от бездействието - тя поне е честна.
Тази умора е по-тиха, по-дълбока и по-трудна за назоваване.

Тя засяга хора, които са постигнали всичко, което някога са си казвали, че искат.

Gallup измери нещо, което много от нас усещат, но малцина признават: само 13% от европейците се чувстват истински ангажирани с работата си - най-ниското ниво сред всички региони в света, а  88% само присъстват. Правят го, отчитат го, но не го живеят.

Сред мениджърите от средно ниво картината е още по-тревожна - според проучване на Capterra (2024) 71% се чувстват претоварени, стресирани или в прегаряне.

Не защото не са достатъчно силни, а защото никой не ги е научил как да носят тежестта на успеха, без да се изгубят под нея.

Историята, която чувам отново и отново

С мен се свърза мениджър с дванадесет години опит в технологичния сектор.

Добър в работата си. Уважаван от екипа. Човек, когото другите гледат и казват: „той си е подредил живота".

Смениха му прекия ръководител. Новият беше хаотичен - там, където преди имаше ред, сега имаше напрежение. Мениджърът започна да работи с три - четири часа повече всеки ден. Не защото имаше повече работа, а защото трябваше да поправя щети, които не беше причинил.

Спря да плува. Спря да кара колело. Беше вкъщи физически, но не и присъстващ - дъщеря му растеше пред очите му, а той не я виждаше. Не защото не я обичаше, а защото нямаше сили да бъде там.

Жена му носеше всичко, което той вече не успяваше да носи - мълчаливо, докато търпението ѝ изтъняваше ден след ден. Допълнителните часове работа се прехвърляха върху нея, а нейната умора се връщаше обратно върху него - кръг, който нямаше начало и край.

Балансът, който държеше дома им, се беше счупил от двете страни едновременно. Никой не го беше направил нарочно. Просто бавно, по малко, спряха да се виждат, живеейки в една и съща къща, сядайки всяка вечер на една и съща маса.

Бракът им се движеше тихо към разпад. Без викове. Без врати, затръшнати с трясък. Само тишина, която ставаше все по-тежка.

Още при първата ни среща, той ми каза: „Не знам кога се случи. В един момент просто разбрах, че не харесвам нищо от живота си."

Не беше прегарянето.
Беше по-тихо и по-опасно.
Беше изгубил нишката към себе си.

Когато животът отвън изглежда наред

Аз познавам това усещане много добре.

Имах период, в който животът ми в София изглеждаше точно така - наредено, успешно, функциониращо.
Отвътре беше тихо и празно. Циклично. Едно и също.

Тогава открих Икигай.

Не от книга. Не от курс.
Открих го, защото нямах друг избор.

На дванадесет години разбрах, че единственият човек, на когото мога да разчитам – съм самата аз. Оттогава съм го правила многократно: да намирам посока, когато няма карта. Да се изправям без гаранции. Да продължавам напред, когато пътят не е ясен.

Икигай ми даде структура за това, което вече бях научила по друг начин.

Японската философия, която науката потвърждава

Икигай - пресечната точка между това, което обичаш, това, в което си добър, това, от което светът има нужда, и това, за което можеш да бъдеш възнаграден.

Когато тези четири стълба се припокриват - имаш посока, когато се разминат - животът се усеща като задължение.

Изследванията са категорични: животът в Икигай се свързва с 36% по-нисък риск от деменция (The Lancet Regional Health - Western Pacific, 2022), с по-ниска смъртност (Ohsaki Study, 2008) и с по-висока устойчивост под натиск.
Японците в Окинава - един от регионите с най-дълга средна продължителност на живот -  посочват смисъла като един от водещите фактори за дълголетие.

Не моментната мотивация, не целта в края на тримесечието, а дълбоката, устойчива нишка към това, което те прави жив - към теб самия.

Колко дълго ще чакате?

Чрез работата си с мен, мениджърът от технологичния сектор намери своята нишка обратно.

Не промени всичко, не напусна, не повиши резултатите си, а промени посоката. Върна се към плуването. Започна отново да присъства ангажирано вкъщи. Поиска разговор с прекия ръководител вместо да продължава да поправя мълчаливо.

„Не знаех, че нещата могат да бъдат по-различни" - каза ми.
„Мислех, че просто така изглежда животът на моята възраст."

Повечето хора, с които работя, са чакали средно три до пет години, преди да дойдат.

Всички казват едно и също:
„Трябваше да дойда по-рано."

Никой не казва:
„Добре, че изчаках."

Авторска бележка

В момента работя върху нов социален проект - Икигай Клуб. Това е пространство за осъзнати професионалисти, които са отключили вътрешно ниво на развитие, отвъд капиталистическата система на непрекъснато постигане, натрупване и сравнение. Клубът е създаден за хора, които търсят смисъл, устойчивост и по-дълбока връзка със себе си - не през външни критерии, а през вътрешна яснота.

През есента подготвям и серия от събития, посветени на личната посока, вътрешната работа и японската философия за устойчив живот. Те са част от по-голямата визия за изграждане на общност, която живее и работи по нов модел - с повече човечност, смисъл и присъствие. През ноември предстои и Икигай Лаб - бизнес събитие с уникален формат, създадено така, че в рамките на един ден да се решат конкретни бизнес предизвикателства. Не индивидуално и под напрежение, а колективно - през нови перспективи от професионалисти извън компанията и през принципите на Икигай философията. 

Виолета Кьосева е основател на Ikigai Now и автор на книгата „Икигай: Смисълът като път напред". На 12 септември представя премиерата на книгата си в Японски културен център Кокоро, София - с изпълнение на живо на японския артист Shingo Masuda. За хората, готови за по-дълбока работа, предстои Икигай Пътешествие, 15-18 октомври, Casa Art, Орешак.

* Източници

1. 1. Gallup - State of the Global Workplace: https://www.gallup.com/workplace/697904/state-of-the-global-workplace-global-data.aspx
2. 2. Capterra (2024), Middle Manager Burnout: https://www.capterra.com/resources/middle-manager-burnout-strategies/
3. 3. The Lancet Regional Health - Western Pacific (2022), Ikigai & health: https://www.thelancet.com/journals/lanwpc/article/PIIS2666-6065(22)00010-4/fulltext
4. 4. Ohsaki Study (Sone et al., 2008), Psychosomatic Medicine: https://journals.lww.com/bsam/abstract/2008/07000/sense_of_life_worth_living__ikigai__and_mortality.12.aspx