Стената в социалната мрежа често служи и за платно на художника Чавдар Гюзелев. Там споделя видяно и преживяно по софийските улици.

Това, което ми прави впечатление, е занемареността, мърлящината, която ни заобикаля, отношението към нашите фасади, които са под всякаква критика.

Заснетите кадри с всяка уловена нередност, се споделят многократно и драсват клечката на разпалени дискусии.

Достатъчно е човек да се огледа – ето тук, на този малък периметър, ще забележим толкова много неща, които са под всякаква критика и би трябвало да предизвикат възмущение.

Конкретно – ето. Наведете камерата надолу и ще видите какво ме дразни. Всеки един човек не би стоял безучастен пред такава мърлящина.

Гюзелев е убеден, че не е единствен и всеки би трябвало да обръща внимание на средата, в която живее.

Средата ни формира в някакъв смисъл. Тя се променя, но и ние се променяме с нея. Живеейки на грозно, неугледно място малко или много и ние ставаме такива.

Разглеждайки снимките, които прави от 2002 година насам, творецът успява да открие красивото у грозното. Така решава да създаде социалния проект „Намерени инсталации“. Сред хилядите обекти, които улавя обективът му, избира стотина.

При всички положения ще предизвика недоумение у много хора защо точно тези неща съм подбрал, но отговор на този въпрос може да се намери в прекрасните текстове на трима автори, които поканих – на Александър Кьосев, на Лъчезар Бояджиев, на Георги Лозанов.

Художникът си пожелава да смени перспективата и да попада на все по-малко неудачи, но засега картината му се струва апокалиптична.

Вижда се една отприщена свободия, която не води до добри неща. Погледнете фасадите – всеки прави каквото си пожелае. Няма ред и установени норми, които да спазваме – къде да слагаме изолации, климатици, антени, в какви цветове да боядисваме. Изобщо градът е запуснат и оставен на някакъв самотек.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на