88% от българските родители смятат, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но въпреки това голяма част от тях продължават да ги прилагат. Това показват данните от национално представително проучване, проведено по поръчка на Националната мрежа за децата в цялата страна.

Въпреки че през последните 5 години използването на физически наказания е намаляло, две трети от родителите признават, че са посягали на децата си или са прилагали други травмиращи методи.

Какви са последствията от този начин на възпитание, защо родителите посягат на децата си и как това може се промени?

Екатерина Велева, председател на фондация „Пулс“:
В България все още се прилага бой с колан, събличане и извеждане детето навън, намазване на устата и езика с люта чушка.

Младен Владимиров, психолог:
Последствията от това са, че се разпада връзката родител-дете. Загубва се доверие в авторитета, който е модел на подражание и обожание. Освен това детето не променя поведението си, защото ние не му даваме алтернативата. Детето ще коригира поведението си, за да избегне наказанието, а не да получи одобрение от родителя.

Цвета Брестничка, майка на четири деца:
Със срам си признавам, че децата съм ги удряла по дупето, когато съм била афектирана. Видях, че това не работи. Предизвиква страх у тях, започват да крият какво са направили. Трябва да се говори на детето, да му обясниш как се чувстваш от неговите действоя, да му кажеш какво трябва да прави.

Младен Владимиров, психолог:
Изследването показва, че родителите са тревожни. При силен гняв или ярост е добре да прегърнем силно детето, за да извентилираме енергията. Или пък да застанем така, че между нас да има преграда.

Трябва да се говори открито за чувствата ни. Не се говори за личността на детето, а за неговата постъпка. Когато детето осъзнае грешката си, тогава започваме да подаваме алтернативата.

Ще припомня филма с Парцалев „Два диоптъра далекогледство“. Когато казват на детето, че няма да излиза и да ходи на кино, то отговаря „А пък Гошко само го бият“. Детето е станало толерантно към насилието.

Цвета Брестничка:
Трябва да имаме конкретни очаквания към детето. Не можем да му кажем „Бъди добро дете“, защото то не знае какво означава това. Но можем да кажем „Занеси си чинията до мивката, след като се нахраниш“. Трябва и да сме последователни в изискванията си, а не един ден да не изискваме прибиране на чинията, а друг ден да ударим шамар за неизпълнението.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на