.

Моето 300-килограмово тяло: историята на 21-годишния Самуил Александров от Русе

Да отслабнеш 145 килограма за 1 година!

По данни на Световната здравна организация България е на пето място в Европа по затлъстяване при децата. Статистиката сочи, че 200 хил. българчета са с наднормено тегло, а 67 хиляди страдат от затлъстяване.

Самуил Александров е едва на 21 години, а само преди година е тежал близо 300 килограма. От малък той бяга от проблемите с помощта на храната. Стига се до момент, в който близо година не излиза от вкъщи - обездвижен и депресиран. Отчаяна, майка му пише пост във Фейсбук, в който търси помощ и спасение за своя болен син. "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се", пише тя.

На призива на тази майка откликва фитнес инструкторът Чудомир Григоров от Пловдив, който се заема безвъзмездно с каузата да промени живота на Самуил.

За пътя от отчаянието до надеждата, за затвора на едно почти 300-килограмово тяло, разказва репортерът Камен Лисички.

Самуил:
Още в ранна детска възраст се появи този мой проблем с килограмите, с който се боря вече 21 години. Когато бях малък, естествено имаше много подигравки по мой адрес заради външността ми. Точно тогава започнах да трупам много голяма агресия, която се изливаше не към когото трябва, а към моите близки. Те не заслужават това нещо.

Много трудно ми беше да се впиша в средите на връстниците ми и винаги съм бил различният, отхвърленият.

Наказвах света навън, че е толкова лош с мен, като наказвах себе си чрез храната. След една определена възраст почти не излизах. Седях постоянно затворен в стаята си. От компютъра до хладилника и обратно – това ми беше единственият маршрут.

Товарът по този път натежава. Когато е на 17, Самуил вече тежи 170 килограма. Тогава се започват и паник атаките.

Не знаех даже, че е паник атака и не знаех какво точно се случва с мен. Започнаха вибрации, изтръпвания на крайници и аз се изплаших и не знаех какво точно да направя. Просто знаех, че като спре това нещо, не искам никога повече да се връша. Обадих се на майка ми, тя изпрати линейка, дойде заедно с нея и ме прибраха вкъщи.

От страх да не получи нова паник атака, Самуил прекъсва обучението си в Музикалното училище в Русе и се заключва в дома си. Година и половина не излиза никъде.

Тогава беше периодът – най-най-най тежкият период, в който бях достигнал умопомрачителните 300 килограма.

Сутрин ставам – храна, храна, компютър, храна и през целия този маршрут, който минавам от компютъра до храната и обратно, ми тежеше с всяка хапка все повече и повече. Опитвах се да се абстрахирам от действителността и да се правя, че не виждам. Бях в състояние, в което не можех да отида до тоалетна, без да се изпотя и изморя.