"Не/зависимите": Разводът на родителите като причина едно момче да посегне към наркотиците, алкохола и залаганията

За какво говори употребата на всякакви вещества и как близките да помогнат на себе си и зависимия да излезе от ада на пристратяванията

Все по-млади хора започват да употребяват наркотични вещества. В ранна възраст те все още нямат очертан характер и не знаят какво искат. Докато преди 10-15 години имахме ясно очертани групи на взимащи хероин или кокаин, сега все повече хора са полизависими, защото взимат всякакви стимуланти.

Около 450 хиляди души в България имат опит с някакъв наркотик.

Във видеото ще видите историята на Петър, който 10 години е употребявал активно всякакви наркотици. Активно означава всеки ден.

След много скандали родителите му се разделят, когато е на 14.

„Имах чувството, че съм лишен от внимание. Останах да живея с баща ми, но това е силно казано. На 15 г. скитах из цяла България, пуших трева и пиех бира. Виждах се с майка си основно за пари. Бях усвоил добре манипулацията, знаех къде да натисна.

Бях самотен. Нямах мечта да стана каубой или космонавт, на 14 исках да стана престъпник. На 16 заминах да работя в Слънчев бряг, там можеш да си купиш всичко и навсякъде. За мен това бе идеалната среда... Появиха се проблеми със сърцето, с нервната система. Първата ми свръхдоза беше на 18 години. Баща ми ме заведе в „Бърза помощ“ с пулс 180. Тениската ми подскачаше“ – споделя Петър.

Психолозите напомнят, че родителите трябва да обясняват какво се случва в семейството. Че неразбирателството е само между тях, защото детето приема, че е виновно за развода.

Обикновено родителите се опитват да изкупят вината си, като дават повече свобода на детето. Петър е млад човек, който не харесва себе си и постоянно търси начин да стане някой друг. Липсата на самочувствие е характерно за всички зависими.

„Бях стигнал дотам, че след интоксикация ми трябваха седмици, за да се изправя на крака. Един ден се прибрах вкъщи и не мръднах оттам два месеца. Майка ми взимаше студената, непипната храна и слагаше топла. Само пиех и повръщах. На 26-ия ми рожден ден дойдоха най-близките, а аз не можех да стана от леглото. Един ден отидох в другата стая и признах всичко. Прекарах месец в токсикологията, като най-страшното бе не физическата болка, а срамът и вината“ – признава Петър.