.

От родния Видин до ресторантите със звезди „Мишлен“

Как Филип Захариев стана главен готвач в най-северната точка на Норвегия?

Филип Захариев:
През 1997 г. Видин беше много по-хубав град. С всичко необходимо за едно детство. Майка ми ме е молила да вземе пари за хляб от моята касичка, но това не ми е тежало. Карах си колелото, играех футбол. Сега градът се разпада.

Не станах футболист, защото имаше шуробаджанащина и корупция, така да се каже.

Може би в 7-8 клас реших, че ще стана готвач. Баба ми беше готвачка дълги години.

В София работих в ресторант с много добър главен готвач – италианец. По време на кризата ресторантът фалира, италианецът отвори заведение в Италия и ме покани на работа там.

Работих и във Финландия, но стресът в ресторанта беше много голям. Съкратиха ми живота с 10-15 години. Заведение от много висок клас. За две години се смениха може би 50 готвачи.

Сега в Норвегия е много спокойно. Никой не ми се бърка. Съотношението на острова е 3000 бели мечки към 2500 жители.

По време на полярната нощ е трудно, изпадаш в депресия. Мнозина не го признават, но започват да пият.

Там сме като в общежитие. Вратите не се заключват и се случва някой да влезе, за да си вземе нещо от хладилника.

Хората са като семейство. Ако не си дружелюбен, няма как да издържиш.

На острова няма условия за раждане. Две седмици преди термина бременните жени отиват в континенталната част. Не се правят и погребения, защото земята е толкова студена, че тялото не може да се разгради. Освен това мечките могат да го изровят.

Ресторантът разчита основно на туристите, които искат да видят най-северния град на планетата. През лятото се случва да има дни с 4000 туристи, което е почти двойно спрямо местното население. Вечеря в ресторанта е около 150 евро на човек.

Сега температурите са около 5-8 градуса. През зимата е минус 20, минус 40, стигало се е до -52. Имаме само един хранителен магазин.

Там съм от три години, но вероятно догодина ще се местя в Москва.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg