Ще посреща ли отново влакове царската гара в Казичене - репортаж на Камен Лисички. За лицето на модерната столица говорим с журналиста Лияна Панделиева и историка доцент доктор Петър Стоянович.

Преди 100 години от тук е минавал елитът на Европа. Царската гара е била лицето на България – първото нещо, което са виждали знатните гости на Фердинанд. Нямало е как те да стигнат до Врана, затова се вдига тази малка красива гара тук. За да може с теснолинейка те да стигат до там.

Катерина Иванова, продуцент:
Идвали са британски крале, балкански, австрийски. Ататюрк е идвал тук. От тук е минавал „Ориент Експрес“. Тоест това не е някоя гара без история. От тук си е тръгнало царското семейство – Фердинанд, а по-късно и от тук си тръгват Симеон, сестра му и майка му.

Деа Манолова, продуцент:
Тук се стичат не само роднини и хора, които са работили за царското семейство, но всички, които са искали царското семейство да остане в България. Историята обаче издава друга присъда и се налага да си тръгнат. По архивните снимки се виждат хора, които застават на релсите и искат да спрат влака, който ще ги отведе завинаги от България.

Всичко това превръща гарата в историческа ценност. Видът ѝ обаче издава, че скоро тя ще остане завинаги в историята.

Деа Манолова:
Направихме всичко възможно да разберем кой има отношение към тази гара и кой е отговорен за съдбата ѝ, но ударихме на камък с абсолютно всичко, което опитахме. НКЖИ няма отношение, Министерство на транспорта няма отношение, Министерство на културата, Столична община нямат отношение – всъщност никой няма отношение, докато тя не падне, нещо което надали ще отнеме много време да се случи.

Наша проверка показа, че през 2009 година, благодарение на кмета на Казичене, сградата е обявена за културна ценност с местно значение. Миналата година неправителствени организации сезират прокуратурата за това, че тя се руши и е опасна. Досега няма никаква ответна реакция от нито една институция. Въпреки това момичетата не губят надежда и правят петиция за спешната реставрация на гарата.

Катерина Иванова:
Стотици хора ни подкрепиха. Ние даже не вярвахме, че историята на гарата ще трогне толкова много хора.

Деа Манолова:
Неофициално успяхме да се доберем до информация, че тук трябва да мине бърза влакова линия. Нова, която да се строи до Истанбул. Дали ще се случи или не – и за това няма потвърждение.

Оставена да се бори сама срещу атмосферните условия и вибрациите от влака, който минава на метър от нея, гарата е обречена на разруха.

Деа Манолова:
Влакът минава през около 15-30 минути и всъщност близкото отстояние на релсите до гарата спомага за нейното разрушаване. Да не говорим, че вътре са палени огньове, очевидно бездомни хора са живели, има разхвърляни дрехи, боклуци, стените са изподраскани. Общо взето нищо не е останало от това, което е било. А то е било наистина внушително! Всички, които са слизали тук, са се възхищавали от малката, но изключително красива гара.

Вместо пара локомотивът от царската теснолинейка, подобно на гарата, издава вик за помощ. Момичетата случайно го откриват захвърлен в старозагорско депо.

Деа Манолова:
Оказа се, че дори хората, които работят в това локомотивно депо, не знаят историята на локомотива. Сега се опитваме да направим така, че поне това локомотивче, което е изключително запазено и красиво, да бъде изкарано от депото. Да краси някоя гара.

След като десетки години е бил оставен на разрухата на времето, едва преди година царският влак е взет за реставрация. Идеята е да бъде поставен в парк „Врана“, чиято съдба все още е неясна.

Деа Манолова:
Сигурно звучи много странно, че две 30-годишни момичета имат желание да се борят за историята. Искаме някой ден тук да водим децата си и те да научават много повече, отколкото ако им кажем да прочетат някоя суха страница от учебника.

Каузата на двете момичета не е конкретно само царската гара, а като цяло историческата памет, на която и двете държат. И с тъга признават, че не са отчаяни оптимистки.

Деа Манолова:
Мисля, че след някой друг месец или след година-две ще се видим отново на същото място и няма да има нищо зад нас. Мисля, че това са наши отчаяни усилия да направим нещо и почти сме наясно, че сме обречени на неуспех. Поне искаме да разкажем на хората какво има тук. След това ще гледат филма и ще видят какво е имало, а не сме успели да го спасим.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на