Весна Змиянац:

Тук живея от 5-6 години, но имам и друг дом, в който скоро ще ви поканя – моята родна къща на село.

Слуховете, че имам къща в Драгалевци не са верни, но бих искала да имам имот там, защото чувствам България като мой втори дом. Обичам страната ви и българската публика. Това продължава вече над 30 години. Пяла съм пред 50 000 души на стадион „Васил Левски“. Щастлива съм, че почти всяка година ви гостувам с голям концерт и феновете продължават да са ми верни.

Всичко харесвам в България, но най-много обичам да си харча парите на бул. „Витошка“. Когато дойдох за първи у вас, беше през 87-а или 88-а, по магазините нямаше нищо. Тогава получих „Чайка“ от Тодор Живков, имах червена кожена тапицерия в самолета, настанена бях в скъп хотел, 50 000 души дойдоха да ме видят на стадион „Васил Левски“. Всичко беше много луксозно, но нямаше какво да си купя, защото магазините бяха празни. Беше страшно време за България. Затова тогава си купувах за спомен картини и скулптури.

Цеца Величкович е като мое дете. Тя започна да пее, когато аз вече бях голяма звезда в Югославия. Тя е уникална певица и винаги ме е слушала и е приемала съвети от мен по отношение на нейната кариера. Тя много се влияе от по-възрастните изпълнители и ги уважава безкрайно. Щастлива съм, че и тя ме смята за кралица. Явно наистина съм такава.

Обичам да пея. Аз съм оставила зад гърба си много хитове. Държи ме това усещане, което изпитвам на сцената, и пея заедно с публиката всичките си песни, до една. Аз ѝ давам енергия, а тя ми я връща стократно. Но разковничето е в това, че трябва да се пее, и то с любов. Не може да се рецитира. Аз цял живот пея добре и правя хубави песни. Няма математика в това как да се задържиш на сцената. Няма какво да му се мисли. Просто трябва да имаш глас.

Много пъти съм мислила да спра. Губила съм вяра и съм бягала, затваряла съм се за известно време в моята къща на село и съм си копала и садила градинката, за да отпочина. И сега го правя, но това е, докато се съвзема и събера нови сили да боря живота. Така презареждам батериите.

Моето поколение имаше трудно детство. Всички живееха тежко тогава, но аз имах добър живот, защото майка ми живееше в Австрия, а баща ми в Хърватия, така че получавах пари и подаръци от две места. Беше ми мъчно, че са разделени, но аз започнах да пея на 16-17 години. Много бързо станах популярна и обичта на феновете ми помогна да преживея този тежък момент.

Отгледа ме баба ми. Много мъдра жена, от която съм научила всичко. Включително да правя това, което сърцето ми диктува. Това е най-добрият съвет, който съм получила.

Никога не съм се изживявала като актриса. Играла съм в много филми, но моят живот винаги е бил моята песен.

Загубих две деца. Това беше навремето, когато вече бях голяма звезда. Живеех на бързи обороти и всичко беше много стресиращо. И двете деца загубих, когато бях бременна в 4-5-ти месец. Тогава изпаднах в депресия и дори мислех за самоубийство, но се оттеглих от всичко и успях да вляза в релси. Малко след това се появи и дъщеря ми Николия.

Тя е голяма звезда в Сърбия. Пее рап, фолк, поп фолк. Завърши международно право в Американския колеж в Атина, но тя израсна на сцената. Крушата не пада по-далече от дървото. Както казват – каквато е майката, такава е и дъщерята. Николия завърши университета по мое настояване, получи диплома, дойде, подари ми я и каза „Сега вече дойде и моето време да пея“.

Не й давам съвети, защото не разбирам от нейната музика, но тя се е учила да пее от мен. Казва ми, че пея сложно и тежко.

Дари ме с внучка. Рея е на година и един месец и много ме радва. Сега нямам мъж до себе си, но имам Рея. Имам си играчка (смях).

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на