Виктор Калев: Не съм от най-емоционалните и ревливи хора на света
Актьорът Виктор Калев за неизиграните роли, живота като грамофонна плоча, успеха и тежките загуби
08 Май 2018
Реклама
Виктор Калев е един от най-успешните български актьори. Роден е преди 48 години в Златоград, в семейство на миньор и учителка. След кратък престой в аулите на СУ, където учи химия и физика, кандидатства в НАТФИЗ и завършва актьорско майсторство в класа на проф. Здравко Митков. Небивала популярност му дават превъплъщенията в над 100 персонажа в „Шоуто на Слави“, където, по думите му, е прекарал най-хубавите 12 години от живота си. Актьор на свободна практика е от 2016 г. Тогава замисля да покаже колоритния си живот на сцена и заедно с Ваня Щерева създават спектакъла „Грамофонът“. Последното представление бе на 24 април в театър „Съзла и смях“, когато Виктор Калев ни покани зад кулисите и ни прие в гримьорната преди и след излизането си на сцената, а камерата ни улови моменти, които никога няма да се повторят…
Кой е най-трудният момент преди спектакъл?
Сега!
Защо?
Защото пеперудите и топката в корема е най-силна сега, преди спектакъла, и ми е леко. Въпреки че това, ако го имаш, го имаш завинаги. Това го знам от по-опитни хора от мен, които са ми го казвали и е точно така. Всеки път е като за първи път и е едно такова страшничко дори, но като стъпиш на сцената, започва лека-полека да те пуска и започва твоята работа – да опитомиш хората долу, да ги хванеш!
Какво правиш, преди да излезеш на сцената? Имаш ли си ритуали?
Не, само тази Богородица, свети Мина и Исус са си винаги до мен и си ги моля всичко да е наред и да са с мен тази вечер. Нямам такива неща, не съм чак толкова суеверен. Прекръствам се, казвам си: Господи, помагай ми да имам сили и талант да въвлека хората в моето и после да са много щастливи и доволни, аз друго не искам. Време е май? Ох, забравих парфюм за разкош? Да, да ми е хубаво и на хората да им е приятно още от началото!
Какво освен грамофона отнасяш вкъщи след спектакъл?
Отнасям тази емоция, която преживях тази вечер. Понякога се случва наистина магия, невинаги се повтаря или потретва. Пожелавам си това, което преживях тази вечер, което дадох на хората да е всеки път така. Много ми е емоционално, едно треперливо още. Видях в очите на хората, че съм предал това, което и те на мен ми предадоха. Аз не съм от най-емоционалните и най-ревливите хора на света. Понякога си поплаквам и аз, и тази вечер ми се случи. Това представление ще го запомня.
Колко време играеш „Грамофонът“? Не се ли протри плочата, не се ли счупи игличката му?
Явно не е, след като го играя от година и половина някъде. Има хора, които са го гледали за 15-ти път. Дори една дама, с която се запознах след седмото представление. Тя си купува билет на един и същ ред, на едно и също място и след като ми написа едно писмо, в което казва, че семейството й е скромно, имат нормален дом и аз съм добре дошъл там, а вътре имаше и ключ от нейния апартамент. Написа ми, че съм добре дошъл и че винаги ще има топла храна и уют, за което много ми стана мило, благодарих й. Разбира се, върнах й ключа и й казах, че е хубаво да пропуска някое представление понякога, за да не се изтърка плочата, както ти казваш. Тя каза: видиш ли, че ме няма на този ред и на това място, да знаеш, че съм умряла. Значи, ще искам да те виждам всеки път тогава, след като ти доставям удоволствие, след като те зареждам. Ще се радвам да те виждам всеки път.
Каква е разликата от първото ти тръгване от Златоград до последното ти връщане? Какво успя да вземеш и да складираш в родната си къща завинаги?
Грамофонът, някои от плочите, някои снимки, които не гледам и не се връщам назад. Спокойно ми е, че ги имам и някой ден, ако реша да си припомня моето минало, моето начало, си го припомням, но не обичам да се връщам и да складирам спомени. Това, което нося винаги в сърцето си от моя роден град, са моите близки, приятели, спомените ми с тях, очите им, които не се променят.
Благодарен съм на моите родители за всичко, което са правили за мен. Но някои от тях си заминават. Сега съм само с майка ми, баща ми ми помага отгоре. Брат ми, снаха ми, племенницата ми са живи и здрави, връщам се да се видим, те идват тук.
Кой е бил най-тежкият момент в живота ти?
Когато загубих баща ми. Ние си мислим, че това нас не ни засяга, че това се случва на другите хора, че нашите майки и бащи ще бъдат винаги до нас, че ще бъдат винаги здрави, живи. Когато това ти се случи, животът ти поднася шамар, за който не бях готов и много се натъжих, много изведнъж дойде. Много е тъжно, разделите са тъжни, независимо дали човекът завинаги си заминава или временно се разделяш с някого. Аз не обичам разделите и това са ми тежки моменти...
Кой е урокът, който ще помниш цял живот от баща си?
Той беше честен човек. Учил ме е да си сбъдвам желанията, да си следвам мечтите, да бъда справедлив към себе си и към хората и да не правя това, което не бих искал и на мен да ми правят.
Като погледнеш назад, виждаш ли трамплина, който ти помогна да изхвърчиш високо в самостоятелната ти актьорска кариера?
Аз нямах трамплин. При мен стъпка по стъпка ми се случваха нещата, които исках. В началото ти липсват тези неща и си казваш: аз исках да съм известен артист. Да, станах артист, но има много артисти. В един момент се натъжаваш и си казваш, че може да не си от тези, които са много популярни. Обаче тази слава е много краткосрочна, имагинерна е, бързо свършва, когато ти се случи по-рано. А когато по-бавно и по-постепенно, с повече труд, като че ли се задържа по-дълго и ти дава уроците, които трябва да преминеш и да оцениш по-късно, когато ти се случат хубавите неща. Как да ги съхраниш, как да ги продължиш, защото всичко друго може да е много кратко, бързо. Може да се опияниш, зашеметиш и да ти мине през пръстите, да изтече и някак си не остава във времето. А така, когато е по-бавно във времето, е по-ценно.
Коя е емблематичната роля от „Шоуто на Слави“, с която те свързват най-често?
Тя не е една, но първото, с което ме споменават, е да се сещат за Деса Поетеса, някои за Рънърса, някои за Володя Стоянов, за Лили Иванова. Моите във времето са били страшно много, затова хората са ме запомнили с различни роли. Много полезно беше за мен да опитам да изиграя много и различни хора. От това по-хубаво няма. Един актьор трябва да играе много и различни неща. Сега пък хората ме спират и ми казват за „Грамофонът“ хубави думи.
Понякога се получава брилянтно и имам такива образи, които са ставали от първия път. Други са били не чак толкова добри, може би след петия път, когато имаш време да си ги представиш, когато те гримират и си затвориш очите.
Например Володя Стоянов – нищо друго не бях виждал от него, освен няколко песни. Виждайки го как пее, аз реших, че най-вероятно и говори по този начин, но той въобще не е говорил така. Хората обаче го запомниха и го харесаха по начина, по който аз го представих, за което има и такива образи. Аз обичам, когато изигравам някой конкретен човек, да е почти на 100 процента.
Представял ли си си, че някой друг може да изиграе Виктор Калев, както ти правиш с популярни българи на сцената?
Много се забавлявам, когато играят образите ми, но не съм виждал някой да ме играе мен. Ще ми е любопитно, ами да - трябва да се появи такъв човек.
Имал ли си някога негативна реакция от страна на персонажите, които си представял на сцената?
Не знам, а и не се интересувам вече, защото съм чувал всякакви мнения. Само съм казвал, че когото съм изиграл до момента, винаги съм го харесвал и обичал по някакъв начин. Ако аз не харесвам някого или не е моят образ, ако той не ме е докоснал, аз не мога да го изиграя. Така че, който иска да се сърди – това е моята работа - да играя други хора!
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
