.

"Изгубени във времето": Спасителите на църквата в село Режанци

Двама българи - реставратор и антиквар, решават да превърнат сърханението на храма в своя кауза

В брезнишкото село Режанци днес живеят близо 80 души. Повечето от тях са вярващи. За да посещават, църква пътуват до Брезник, въпреки че в селото имат църква, създадена преди повече от 300 години. 

През последните 30 години тя остава изгубена във времето, а с нея и част от историята на селото. Днес двама млади българи са се заели благотворително да реставрират храм "Св. пророк Илия”. Юлия и Асен нямат корени в селото, но старата църква се превръща в тяхна кауза. Тя е антиквар, а той реставратор. Работят заедно повече от 15 години в София.

“Ако един ден срещнем някога някъде хората, които са съградили храма и ни питат “Какво направихте вие за него?”, трябва да им отговорим всичко възможно. Не можем да им кажем нямахме време, нямахме пари, времената бяха такива, или държавата…”, споделя Асен.

Храмът “Св. Илия” е паметник на културата от местно значение, а един от най-старите му пластове стенописи, дават информация за неговото съществуване още през 17 век. А в хода на реставрацията двамата обясняват, че могат да открият и още нещо интересно.  

Преди 3 години историята на църквата предизвиква интереса на Юлия във връзка с магистърската ѝ работа, но щом пристъпва прага ѝ, интересът се превръща в мисия.

“Сърцето ми се сви, но въпреки че църквата е в аварийно състояние, тя си има своя чар и така ние имаме идея тази църква да бъде възстановена по времето, когато е била строена. Когато дойдохме тук за първи път, се установи, че иконите са откраднати; тъй като аз съм антиквар, съвсем случайно попаднах на тях”.

Иконите вече са върнати и ще започне тяхната реставрация. 

За ремонта само на покрива са необходими 30 000 лева. А архитекти и реставратори безвъзмездно ще възстановят стенописите и иконите. Работата им е подкрепена и от Нов български университет. В каузата през декември се присъединява с благотворителен концерт в криптата на “Св. Александър Невски”  и камерния ансамбъл "Йоан Кукузел - Ангелогласния".

Юлия подчертава, че задачата е изключително трудна, но не се плаши и от първия момент живее с мисълта, че ще постигне своята цел и църквата ще заблести отново в своя блясък. А Асен допълни, че ще имат нужда от време, сили, здраве и пари. По думите му реставраторската работа е сложна, продължителна и скъпа, но има смисъл от нея. Юлия смята, че след като бъде съживена църквата, ще има поток от туристи и ще се възстанови дейността в селото.
Възстановяването на църквата ще е възраждане за село Режанци, чиято история се помни от малцина, а жителите са все по-малко. Димитър Ристин посвещава 12 години в търсене и събиране на исторически факти за родното си село, които през 2018г. издава в книга. По професия е техник и инженер, но днес пише и стихове.
Някога селото е било многолюдно. Първоначално е носело името Илотоп - гръцка дума, която значи слънчева местност. Илотопчани се занимавали със земеделие, земята давала пшеница и ръж.
“Най-напред в Режанци е доведен електричеки ток, в Режанци най-напред е дошъл автобус 1936-та г. В Режанци най-напред се стори здравен дом, най-напред се строи ветеринарна лечебница, поща, така, че в книгата съм описал и всички съответно в село лекари, които са били, акушерки, описал съм медицински сестри, защото раждаемостта в селата е била много голяма. Здравният дом е обслужвал 9-10 села…”, споделя Димитър.
Църквата била построена само за 4 месеца и според изискванията на Високата порта в Цариград не трябва да е по-висока от 2 метра. Там са се пазили ценни книжа за имената на селищата в района, за живота на местните хора, които в наши дни били откраднати. През 60-те години на XX в. в близост до църквата е намерено така нареченето Режанско монетно съкровище.

По думите на Ристин то е от IV в. пр. н.е. и е изсечено от Александър Велики. Намерено е от пастири след дълбока оран. Делвата била 82 кг с описани към 3600 златни монети. Имало и сребърни, които били претопени. 

Според специалистите те са безценни и могат да се сравнят със стойността на Панагюрското съкровище, но през 2010 г. част от него е било на път да бъде изгубено след опит за кражба.

Димитър обаче вярва в добрите случвания - както е върнато част от съкровището, така според него ще бъде възстановена и църквата. Димитър и Юлия ще започнат работа първо по покрива през юли. За да съберат необходимите средства за възстановяването, те имат открита дарителска кампания и на сайта platformata.bg.

Последни