.

Майка на дете с увреждане: Системата не ни дава никакъв шанс

Системата ги убива... Нежеланите майки и деца на България

Дали една държава е наистина държава си личи от нейното отношение към по-слабите, по-беззащитните, по-ранимите. Каква е България? Социална държава или държава на сбърканите правила - това ще реши всеки един от вас. Сега ви предлагаме повод за размисъл.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Коментирай
публикувай
  • svetla_bolneva

    Всъщност, мисля че не държавата/управниците през изминалите години, а обществото, нашето глуповато, но най-вече егоистично общество, носи вина за мизерията, в която сме всички. Ние сме нация от себелюбци-тарикати, включително инвалидите. Включително и майките на увредените деца, които преди да им се случи, не забелязваха, че от години страдат по същия начин, други майки. Всеки си мисли: на мен това няма да се случи, затова не ме засяга и няма да търся решение на чужди неволи! Мисли си още: я да намърдаме нашите във властта, че да се облажваме покрай тях, че да ни създават удобни закони, пък ако не ни слушат ще ги сплашим със сваляне. Такова общество няма как да не роди бездушни управници! Едва, когато всеки стане социално отговорна личност, ще станем социално отговорно общество на социално отговорна държава. В "белите страни" също не е постигнато, но се гради и не от вчера, а от десетилетия. Тогава, когато нашите майки, нашето общество криеха увредените си рожби вкъщи и по социални домове, незнаейки какво да правят, как да се държат с тях, на запад вече се замисляха. Провокираха обществени нагласи с филми като "Реймън", "Разгневената луна"... Къде са нашите художествени творби, показващи животът на инвалидите? Зная само "Ла Донна е мобиле" където в образът на героинята беше кратка наброска от емоционалните терзания на инвалида. Къде са биографичните филми за живота на Дамян Дамянов, на Павлето, такива,какъвто е филмът за Рей Чарлз? Изкуството възпитава, води обществото към нагласи. А при нас. всичко води към "онези са виновновни". Конкретно за майките на деца с увреждания. Те вече са от новото поколение, поколението, което се бори за интересите си, но все още не са наясно какво ги чака. Не знаят или не вярват, че законът за личната помощ няма да подобри животът им, защото у нас, няма желаещи да се грижат за болни хора, освен ако не е на нормирано време и с/у огромни суми като обгрижването общо взето е формално.За, съжаление, българинът почти загуби силата на съпричастността!