Ангелина Белчева е директор "Локална продукция" в bTV Media Group от 2015 година. Започва работа в телевизията през 2008 година, а кариерата и живота ѝ са неразривно свързани със Survivor. През последните години тя развива и ръководи успешно вътрешния креативен и продукционен екип и участва активно в планирането и изпълнението на локално телевизионно съдържание в тясно сътрудничество с директора “Програма” Христо Хаджитанев. Тя и екипите ѝ стоят зад най-мащабните, гледани и обичани продукции у нас - “Гласът на България”, “Masterchef”, “Преди обед”, “България търси талант”, “Шоуто на Николаос Цитиридис” и др. Името ѝ е нещо като сертификат, който гарантира качество, смели и иновативни решения и, в крайна сметка, високи резултати, макар и за обикновения зрител да е просто надпис в края на любимото предаване. Анджи, както я наричат всички в екипа, е продуцентът на Survivor за bTV и е част от онази група, която пристига първа и си тръгва последна от локацията на формата, след като се увери, че всичко е оставено така, както е намерено - диво и непокътнато. В новия брой на списание „Biograph“, Анджи споделя ексклузивни детайли по заснемането на култовото риалити – от подбора на участниците, до предизвикателствата на терен и секретния ритуал при избора на победител, който остава в тайна до самия финал.

Анджи е пример за това как емоцията и съпреживяването на мащабното приключение от формата може да промени из основи възприятието на основни човешки възприятия като страх, радост, сила на духа и работа в екип. Мениджърът споделя и за една своя необикновена „среща“ в джунглата на Филипините, за която ви каним да разберете повече в редовете по-долу.

Каква е твоята лична история с формата?

Survivor е бойното ми кръщение в телевизията. Бях асистент на директора „Продукция“, имах стаж само три седмици и никакъв опит в телевизия, когато заминахме за Панама за снимките на Survivor 3. Дотогава бях просто фен. Бях абсолютно поразена от мащаба и въздействието му върху всички замесени в него! Попивах всяка секунда от това незаменимо преживяване, създадох безценни приятелства и натрупах огромен професионален опит. Винаги ще съм благодарна на хората, които тогава повярваха в мен и ми повериха работата по този проект. Това се очерта като летящ старт в кариерата ми в телевизията. Дадох си сметка, че ако си правил Survivor, нищо не може да те изплаши в бъдеще. Сега, от гледна точка на изминалото време пък осъзнавам, че с каквито и думи да се опитваш да го опишеш, преживяването Survivor няма аналог. Трябва да се изпита от 1-во лице. Изключително трудно е - всеки ден стигаш някакъв свой предел и си казваш “Не, няма да издържа повече!”. Но при първа възможност винаги се връщаш и го правиш отново. И най-често срещаният въпрос между нас, хората от екипа, е: “Кога пак ще има Survivor?”. Причината, поради която харесвам толкова много този формат е, че Survivor средата разкрива много за нашата психика и както при всичко, свързано с човешката психология, това, което се случва пред камерите и зад тях, винаги е в много голяма степен непредвидимо.

Обзалагаш ли се със себе си кой ще е победител? Винаги ли познаваш?

Обзалагам се, да. В два от всички шест сезона успях да отгатна. Тук е мястото да кажа, че изборът на победителя е процес, който при нас граничи със свещенодействие. На последния племенен съвет при гласуването на сета остава само аржентинският ни режисьор, един от местните оператори и продуцентът. Целият екип, дори Владо, излизат. Така тайната на вота остава запазена до самия финал. Обичам този момент. Всичко е адски тихо, чувам само шумът на джунглата, лекият шепот на гласуващия и думите звучат някак много въздействащо. После “касетката” с материала се прибира много внимателно и стои в сейф - докато не настъпи времето за големия финал на живо. Много харесвам този “продукционен ритуал”.

Кой е бил най-критичният момент? Най-опасният лично за теб?

В Survivor се работи в изключително враждебна среда. Ако съдите по снимките в Инстаграм, всичко изглежда екзотично, лазурно и прекрасно далечно. Истината е, че там опасностите са навсякъде. Локациите са диви и изпълнени с животински и растителни видове, които са опасни за човека от цивилизацията. Атмосферните условия са екстремни. Никога няма да забравя как, докато избирахме локация във Филипините, вървейки по една неравна пътека през джунглата, понечих да се хвана за стърчащ клон, за да запазя равновесие. Местният ни водач веднага ми изкрещя „Не докосвай това!“. Аз, разбира се, се стреснах по-скоро от тона на гласа му, без да осъзнавам каква е драмата. Оказа се, че „клонът“ е добре маскирана в лианите змия, която е силно отровна, стои неподвижно с часове и дебне плячка. Пак във Филипините през 2009 г., по време на снимките на Survivor 4, имах и лична среща с кобра. Помня, че за първи път усетих какво е „кръвта ти да замръзне във вените“. Бяхме на една пътека между колибките на екипа само аз и тя. И се гледахме! Много бавно извадих радиостанцията и повиках някого от екипа в базата, като се опитвах да звуча хладнокръвно.

Те твърдят, че са пристигнали за 3 минути, аз твърдя, че са се забавили половин час. Времето тече някак с различно темпо в зависимост от това какво преживяваш, нали?!Помня, че пръв в групата тичаше колегата ми оператор Жан с камера на рамо, за да заснеме змията! Това е много показателно за преживяването Survivor - да останеш професионалист, докато си винаги нащрек за опасност - и обратното.

Трудно ли беше да убедиш телевизията в година на свити бюджети и пандемия?

Survivor е емблематична програма за bTV. Той е високобюджетна продукция и истината е, че бюджетът му е невинаги посилен за нашия малък пазар. С встъпването в длъжност на новия мениджмънт след придобиването от PPF веднага възникна въпросът за освежаване и обновяване на програмата на bTV. Survivor беше първият ни и безапелационен избор. Пред нас стоеше предизвикателството да го подготвим и заснемем в невероятно кратки срокове и то по време на пандемия, в хода на мутацията Делта на COVID-19. При обичайна подготовка от шест месеца в този конкретен сезон имахме само два. Нищо от това нямаше да е възможно без партньорите ни и великолепния продукционен и креативен екип.

Колко по-рано започва подготовката?

Подготовката на такъв мащабен проект, отнема между 18 и 26 седмици. Това включва избор на локация и набавяне на разрешение за снимки, което в повечето случаи е дълъг и тежък административен процес, с оглед отдалечеността на мястото. Изборът на локация е нелесен и сложен, тъй като тя трябва да отговаря на концепцията за даден сезон, да се съобразят стотици условия: от часовете на изгревите и залезите до топографията и метеорологичните условия, възможността за комуникация и медицинска помощ и не на последно място местния продуцентски екип, който трябва да е опитен и надежден. За Survivor 6 избрахме Филипините и въпреки че сроковете и пандемията ограничиха времето за подготовка и я усложниха допълнително, ние се справихме.

Следват останалите процеси - като селекция на екип, планиране на техническите мощности, структуриране на сезона, избор и производство на конструкции за игрите, цялостен дизайн на сезона и още куп неща, съпътстващи реализацията на международна, мащабна продукция каквато е Survivor. Последният сезон е заснет с екип, който е перфектен пъзел от много националности, които са на първо място добри професионалисти. За местните хора, в това число и филипинците от последния сезон, това е поминък и те вършат много и страхотна работа. Всички нужди на екипа и продукцията се задоволяват с местни суровини и стоки и това наистина помага на районите, в които снимаме. Мислим предварително за абсолютно всеки детайл - от разделното събиране на отпадъците до това да оставим природата непокътната, във вида, в който сме я заварили. Например ако се наложи да премахнем по някаква причина някакво растение - засаждаме три на негово място. Накратко, целият снимачен процес е подчинен на философията за Green filming - влиянието и намесата ни в местната природа да бъде минимално и съобразено до най-малкия детайл с идеята за опазване на околната среда.

Ключова роля в успеха на Survivor е и подборът на участниците. Кастинг процесът е дълъг и много прецизен. Идеята е не да се изберат просто стереотипи, а ярки индивидуалности, които обаче да са интересни и в отбор.

Когато всички тези условия са налице, започваме снимките, които протичат при спазване на строги етични правила и правила за безопасност. Те важат и за участници, и за екип.

Кое освен победата вълнува? Кое остава на втори план, а е по-важно от това да имаш мускули или да побеждаваш в битките?

Имам една теория, която някак изкристализира в мен след всички сезони от работата ми по Survivor. Мотивът за участие в тази игра в много редки случаи е паричната награда. Бивши играчи казват, че това е едно от най-вълнуващите преживявания в живота им, но и едно от най-изтощителните и ужасяващи. Забелязах, че в моментите, когато им е най-трудно или когато печелят, хората мислят за близките си, за любимите си хора, за малките, обикновени неща, които обичат. Посвещават победите си на деца, приятели, родители, учители, треньори. Survivor е нещото, което ги кара да оценят неща, които в реалния си живот са приемали лесно за даденост.

За какви хора е и за какви не е Survivor?

Survivor не е за туристи - любители на екзотични дестинации или за случайни авантюристи. Да наречеш този феноменален формат авантюра е несериозно. Survivor е многокомпонентна игра - както физическа, така и умствена, и включва голям социален аспект по отношение на взаимоотношенията, изграждане на доверие, оценка на мотивите и изграждане или разрушаване на съюзи с другите състезатели. Всеки, който е подценил социалния елемент на играта, не е стигнал много далеч. Разбира се, добрата физическа подготовка помага, но далеч не е единствено условие за успех в нея.

Марк Бърнет, първият продуцент на Survivor, нарича формата “morality play” - нравствена, етична игра. Какво вади от човека Survivor?

Виждала съм как стресът, съчетан с постоянен глад и липса на уединение, огромното разстояние от близките ти хора и липсата на модерните средства за комуникация изтласкват хора над тяхната точка на пречупване.

Survivor вади на показ най-доброто и най-лошото от хората. Понякога правят неща, които обикновено не биха направили или казали, само защото са гладни или нещастни. Няма да излъжа, ако кажа, че Survivor оставя и физически, и емоционални следи върху всички замесени. Говоря и за участници, и за екип. Survivor взема малките социални лъжи от ежедневието и ги превръща в състезание.

 “Истинският” живот – това, с което се занимаваме ден след ден вкъщи, на работа или на обществени места – е поредица от представления с маски. Дори в най-личните си срещи в цивилизацията ние представяме само част от себе си, тази, която ние си изберем. От неусетна усмивка до неохотно извинение, ние се лъжем един друг през цялото време. Да издържиш в Survivor означава да свалиш маската си, която почти винаги носиш или да извадиш още много други. Зависи от стратегията, която си предприел. Да изиграеш така хитро играта, че тези, които си елиминирал, да напишат твоето име на финала като Sole Survivor. Но в крайна сметка след всички игри, изпитания, силови двубои и физическо изтощение трябва да докажеш, че най-тренираният ти мускул е… мозъкът.