1. За журналистиката като призваниe

Журналистиката е дълг, който поемаш и за който трябва да си достоен и готов. А за това се изисква, наред с много други неща, и да си честен. Само тогава можеш с открито сърце и непреднамерено да показваш язвите на обществото, да търсиш кой е отговорен и какво е решението на проблемите, но и да отдаваш заслуженото на успехите и положителното, което ни заобикаля. Смятам обаче, че ако някой в журналистиката се чувства като „призван“, той рискува да се приеме за „последна инстанция“, което го прави всичко друго, но не и журналист.

2. За героите на нашето време

Герой на нашето време е детето на сирийски бежанци, което дари спестяванията си за бедно семейство от село Гълъбово. Герои са местните хора, които са започнали кампанията за събиране на средства. Героите на нашето време са и нашите родители, които оцеляват в изключително трудния за тях преход от тоталитарен режим към демокрация. Героите са семействата, които пращат всеки ден детето си на училище, плащат си данъците и вярват, че нещо може да се промени към добро, че могат да сменят „лошите гени“ на изстрадалото ни съзнание. Това са моите герои. И ми се иска да се превръщаме в герои по-често, когато подаваме ръка към някой, който се нуждае от подкрепа.

3. За бързата слава

Представям си я като бучка захар в бутилка с безалкохолно. Минава безславно и е шумна, лепкава и неплодотворна. Приел съм, че човек трябва да минава мъдро през живота си и да трупа знание. Ако позволиш един прожектор да заслепи сетивата ти, това ще те откъсне от реалността, от нормалното отношение към хората около теб.

4. За битките вътре в нас

Опитвам се да приемам битките спокойно. Вярвам, че вътрешните противоречия ни помагат да сме по-балансирани. А ако успеем да извлечем най-доброто от ситуацията, накрая сме и по-силни.

5. За последната обществена тема

Водата в Перник. Не мога да повярвам, че някой просто е проспал. Струва ми се, че истината за пореден път ще бъде удавена и потопена на дъното на язовира. Скоро обаче и дъното ще се покаже заради страх. Умът ми не го побира, че най-вероятно заради предстоящите парламентарни избори, няма категорична реакция на хората, от които зависи обявяването и решението на проблема.

6. За нещата, които може да се променят

Мога да променя нещо, ако го счупя или го построя. Въпрос на избор. По нашите земи предпочитаме по-лесния вариант. Превърнали сме се в майстори на забравата, а не на градежа. „По-добре това да мине!“ Така често започваме отначало, зачеркваме. Аз вярвам, че истински променяме само чрез труда и създаването.

7. За бъдещето, както аз го виждам

Бъдещето често е като миналото, което страшно напомня на настоящето. Хората трудно се учим от грешките си, но вярвам, че човек винаги се стреми към светлото. Надявам се в бъдещето да търсим и следваме светлите умове, а не само светлината от екраните на модерните устройства.

8. За цената на известността

Цената на известността се плаща с очите на хората. Не с погледите на любопитство, а тези на одобрение. Ако можеш да гледаш хората около себе си в очите, означава, че си си свършил работата, че си оправдал доверието.

9. За компромисите, които правя

Имам своя проверка за себе си - ако не мога да заспя от мислите си, означава, че съм сгрешил, че съм направил компромис със съвестта си. Слава Богу, спя спокойно. Опитвам се да не правя отстъпки от принципите си. Всъщност, всеки може да си позволи да прави компромис само с нещо, което има, докато не го загуби – време, чувства, любов, достойнство, морал… добре е вечер да проверяваме, дали не сме ги пропилели някъде.

10. За ерата на технологиите

Технологиите, както огъня и всички големи открития и постижения на цивилизацията, поставят всеки от нас пред избор. Да ги овладеем или да се изгорим, ако не успеем да се справим със стихията, с която идват. Старая се да не преминавам границата отвъд полезната страна на технологиите в живота ми. Но ако отричаме силата на новото, тогава нека да отречем и Индустриалната революция, да се върнем назад. Ясно е, че не е възможно, но отричайки живота си сега, мечтаейки за минали времена, които не са били нашите и които не биха ни се понравили, ако тънем в носталгия по тях – губим шанса да живеем щастливо сега.

Целия материал четете на страниците на февруарския брой на сп. DIVA