Деси Минчева-Раул за театъра, новините и истинското лице на тероризма

Реклама

„Тя изобщо не се побира в пр закачката „момиченцето от „Топло” или обичайното „репортер от мястото на събитието”. Тя е съпругата, която преди малко е счупила ключа в бравата си, жената, която 10 години всеки ден е изписвала десетки пъти думата „смърт”, познатата, която срещаш за първи път, но сякаш си познавал цял живот.” Това е усещането, което Десислава Минчева-Раул оставя у Диана Алексиева след една среща в Париж – специално за Интервюто.

Деси споделя, че вижда в себе си „разказвач на истории”, макар да допълва едно „може би”. Преди да стане част от екипа на bTV, тя е директор комуникации във Френската асоциация на жертвите от тероризъм. Спомня си как по онова време разбира за случващото се в „Шарли Ебдо”: „Бях на работа. Абонирана съм и следя новините в реално време. Не можах да повярвам на очите си. Познавам няколко човека от редакцията там… В първите дни след атентата през ноември си взех отпуска, за да отразявам за bTV. Едва след седмица разбрах, че съм изгубила приятелка в този атентат. Тя е от застреляните пред заведенията. Била е на рожден ден, няколко момичета са пушели навън с по чаша шампанско. Там са я убили. Като разбрах, се сринах. Първият атентат, срещу „Шарли Ебдо” - беше разтърсващ, такъв силен адреналин, че ако се поддадеш на страха, няма от какво да отскочиш. Но когато тероризмът ме засегна лично през ноември, потънах. Трябваше ми време.”

Признава, че когато е на работа, не се страхува за себе си, но я е страх за детето й. В България или Франция – Деси не мисли, че има "по-безопасно" място за него, но е сигурна, че „още поне десетина години във Франция ще е наистина опасно, докато не излезем от тази нова форма на тероризъм и джихадизъм.”

Кореспондентът на bTV говори и за децата, които заминават да се бият на страната на Ислямска държава, деца – жертви. „Днешният тероризъм няма нужда от джамия, нито от имам, а само от интернет. Дали нашите деца теглят рап или са залитнали по нещо такова, ние няма как да знаем. Родителското „събуждане“ в един момент се оказва фатално късно, защото детето вече е в Сирия. Ние, родителите вечно си живеем с тази мисъл - няма да ни засегне алкохолът, няма да ни засегне дрогата, а сега добавяме - няма да ни засегне джихадизмът. За съжаление, не е така.”, казва тя.

В продължение на 10 години Десислава Минчева работи с разбити човешки животи, с хора, осъдени на смърт, и с роднини на осъдени на смърт или вече екзекутирани. С жертви на тероризъм или с близки на жертви на тероризъм. За този период от живота си тя признава: „Никога не успях, а и не зная дали е възможно, да оставя работата си, когато се прибирам вкъщи. Попивам като гъба тези емоции и те стават мои. Когато си тръгна от работа, продължавам да живея с тях, продължавам да живея в борба за човешки права.”

Винаги е преценявала внимателно как и какво да даде на журналистите. Но в един момент адски се изморява и си дава сметка колко пъти на ден пише „смърт” и „смъртно наказание”: „Трябваше ми нещо друго, някаква позитивна основа. И тогава дойде предложението от bTV…. Първо си зададох въпроса: „Защо аз? Има толкова българи, които живеят в Европа". И честно, стана ми приятно. Значи ме харесват, може би имаме сходни позиции по някои въпроси. За мен беше комплимент. Сега вече започвам да виждам и трудните страни, но това го има във всяка професия.”

Кога репортажите й се „получават” и харесва ли ги синът й, как се е чувствала в ролята на Нина Заречная и защо заминава за Франция преди 12 години? Отговорите на тези и други въпроси може да намерите тук