Габриела Наплатанова: Добрият репортер е човек с добро сърце

Дългогодишният журналист на bTV Новините в интервю за значението на професията, авиацията като кауза и човека Габриела извън екрана

Реклама

Репортерът Габриела Наплатанова е сред знаковите лица на bTV, отразява военни конфликти от старта на новинарските емисии на телевизията преди 20 години. Налагало й се е да носи на гръб теглото си като оборудване и балистична защита дни наред, да живее на палатка в продължение на седмици в Ирак, да лети на изтребител и да плава на свръхсекретен кораб от ракетния щит на Европа.

Нейна запазена територия е небето, авиацията е и съдбата на съпруга й. Обрана откъм публичност, Габриела пази личното си пространство. Убедена е, че когато в едно семейство някой започне да се налага, щастието си отива.

Габриела Наплатанова е магистър по пиар, но още на 19 години е сред първите журналисти, спечелили конкурс за репортер в новата телевизия bTV. Военната тематика става нейна запазена марка. Има две специализации за въоръжените сили и политиките в Центъра на Джордж Маршал в САЩ, а през 2009-а се обучава по лидерска програма за журналисти и дипломати. Името й стои зад хиляди разказани човешки истории и големи журналистически проекти на военни теми. Признава, че голямо удовлетворение й носят десетките предавания, които посвещава на бойната ни авиация, както и поредицата й за Кербала. Габриела има редица награди и признания за работата си като военен репортер. Преподавател е във факултета по журналистика, обучава и стажанти в bTV. През 2019 г. защитава докторантура във Военната академия, където баща й е бил преподавател дълги години. Със съпруга й ген. Николай Русев имат две деца - Вики и Митко.

Вижте откъс от интервюто с нея в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.

Габриела, как се промениха новините за 20 години?

Новините като съдържание – това, което интересува хората – теми свързани на първо място с тяхната безопасност и сигурност, теми свързани със здравето, с благосъстоянието на хората, с тяхното финансово състояние и заобикалящата ги среда са се запазили, но се промени начинът на създаването на новинарско съдържание. Необходимо е изграждането и мобилизирането на комплексни качества у журналиста, който не само непредубедено да оцени и адекватно анализира конкретна ситуация, за да я отрази с всички гледни точки, но да го направи в реално време, като предложи контекст, събере реакции и потърси възможните последствия от конкретно събитие. Той трябва да успява да вижда процесите, да разпознава тенденциите в областта, в която има задълбочен интерес. Журналистите днес трябва да предлагат съдържание в реално време за множество платформи – ефирна телевизия, радио, сайтове – като са готови да излъчват и в социалните мрежи. Затова трябва да съобразяват с голяма прецизност къде се намират, с кого разговарят, как и по какъв начин това може да изглежда на разнородната аудитория, която потребява нашето съдържание и непрекъснато има готовност да реагира.  В ерата на технологична революция - с възможността на всеки да се изяви в социалните мрежи, да генерира и споделя съдържание - ролята на журналиста става още по-решаваща. В океана от фалшиви новини и конспиративни теории, чрез професионалната си работа медията трябва да гарантира достоверността на събраната и разпространена информация. Тук е голямата отговорност и предизвикателство – в дефицит на време да се направи точна оценка на конкретни събития, за да могат зрителите, слушателите и потребителите ни в интернет да формират свое мнение на базата на достоверни факти. В крайна сметка доверието е най-важният ни капитал – гради се с години, а може да се срине за броени минути.

Кое е различното в новините на bTV?

Новините на bTV през 2000 наложиха един златен стандарт – всеки проблем да бъде разказван през човешка история. Така станаха по- близки до хората, не само с посочването, но и с решаването на конкретни проблеми на обществото. Останалите редакции на пазара започнаха да прилагат същия модел, защото видяха, че е печеливш за спечелването на зрителско доверие. bTV си остава най-сериозната школа в това отношение и доверието на зрителите да се информират за важни събития от ефира и останалите ни платформи във времена на кризи и изпитания недвусмислено го показва. Когато хората са изправени пред нестандартна ситуация, която изисква мобилизирането им като личности, те се обръщат към традиционните медии, за да направят информиран избор. Ситуацията с Covid-19 през изминалата година го доказа. Медията има не само роля да информира, да забавлява, но и да образова и възпитава – това сякаш го бяхме позабравили в последните години като общество, но сега си го припомняме по трудния начин.

 

Кой е вашият лакмус за истински и фалшиви новини?

Фалшивите новини са едно явление, познато отдавна и получило нов термин. От векове се говори и за пропаганда, и за дезинформация, за хибридни операции и информационни войни. Фалшивите новини са едно от оръжията в хибридните операции, когато трябва да се промени дадена обществена нагласа, да се създаде недоверие и враждебност към конкретна политика или процес, да се внесе несигурност или да се разколебае конкретна нагласа в дадена аудитория или пък да се разруши човешка репутация. Нивата на този проблем са колосални – но решението е свързано с образованието, изграждането на навици за кибер хигиена и следването на елементарни правила за проверка на написаното и споделеното – например кой е източникът, къде се появява тази информация, кой я споделя и защо. Друг е въпросът, че когато някои традиционни медии отстъпват от журналистическите стандарти хората търсят алтернативни източници на информация в социалните мрежи и попадат на всякакви инсинуации. Дори напоследък наблюдавам и феномена, в който хора търсят подобно съдържание и изпитват потребност да го потребяват и споделят – не защото вярват на информацията, а защото им харесва да е вярно.

 

До каква степен технологиите са ви полезни на вас лично в работата?

Технологиите много промениха средствата за осъществяване на нашата дейност . Бързината на интернет създаде възможност събитията да получават публичност в реално време, което скъсява срока за оценка, анализ и реакция. Това създава предпоставки за грешки, но тук идва ролята на конкретния журналист на терен и на редакцията, която стои зад него – те трябва да са доказани професионалисти, за да могат да се справят в критични ситуации и да имат достатъчна подготовка, за да оценят какво всъщност се случва и какво би могло да го последва.  Независимо, че мога да пиша, снимам и монтирам сама своя материал, да излъчвам от своя мобилен телефон, за мен остава отговорността да проверявам информацията, да гледам критично на дадени събития, да поддържам своя журналистически рефлекс и да развивам свои източници на информация. За това все по-малко се говори в професията.

 

Работите много със стажанти, на какво ги учите?

Опитвам се да им дам основата, която е необходима за базовото изпълнение на репортерските задачи, оттам нататък от всеки стажант-репортер зависи какви качества ще покаже. В нашата професия най – важното е да бъдеш преди всичко добър човек. Не може да си добър репортер без да си добър по сърце. Търсят се ерудирани, подготвени хора , които имат желание да се предизвикват всеки ден с нещо ново, да имат критично мислене и любопитство и да бъдат креативни - останалите технически дейности бързо се научават. Обичайно още първите 2 седмици става ясно кой е дошъл наистина да се учи в професията и кой се е подмамил от блясъка на прожекторите в студиото.

Кои са срещите, репортажите, които винаги ще помните?

Две десетилетия са много време, някои от военните истории вече са разказвани много пъти - 2 пъти в Ирак, 4 в Афганистан и всеки път напрежението е различно. Или ще има ракетни атаки, или мащабни прочиствания срещу терористи – веднъж ни поискаха подкуп на летището в Ирак и с операторът Иван Филчев не успяхме да хванем обратния полет от Багдад за Аман, Йордания. Така останахме в размирната държава по време на най- интензивните сражения след началото на войната близо месец. На път за Афганистан пък с операторът Евгени Генов ни застигна пясъчна буря, която наложи препланирането на цялата ни работа – трябваше да снимаме в рамките на 48 часа без да спираме, за да си свършим работата и да поемем обратно към София. Веднъж се наложи сама да снимам на борда на американски разрушител част от противовъздушната отбрана на Европа. Пътувахме през Атлантическия океан при вълнение от 6 бала – корабът бързаше да заобиколи бурята. Вълнението беше доста силно и се усещаше дни наред, а все пак трябваше и да се снима и да се задават адекватни въпроси, за да стане ясно какви задачи ще изпълнява тази група кораби. Понякога човек прави планове, но се случват съвсем различни неща, а имаш много кратко време да се ориентираш дори в трудни условия да стигнеш до човешката история – трябва да убедиш човека отсреща да ти се довери. Понякога това са жени, чиито права са потъпкани, понякога са хора, преживели терор, понякога са военачалници, пред които стоят тежки решения. 

Всяко пътуване, всеки проект носи своите герои, препятствия, но и смешни истории. Уверила съм се, че човек ако няма чувство за хумор, през което да пречупва изненадите на съдбата, няма да може да се справи с натоварването, темпото и рисковете на нашата работа. Важното е независимо от сложността на задачата журналистът да не се отказва да търси истината. Ако не преодолява своите притеснения в различни ситуации, никога няма да се отърси от страховете си и да надгради своите способности.

Във време на криза журналистите също са на първа линия като хората, които трябва да спасяват човешки живот, да гарантират безопасността и да ликвидират последствията от някаква трагедия – журналистите също са там с тях – целта – обществото да научава истината. Това не се осъзнава винаги, но професията ни е изключително стресова и изискваща. Най-често на първа линия са криминалните репортери, но с ковид кризата пандемията извади на преден план професионализма на здравните ни репортери. Те също са на първа линия, откроиха се с изключителна адекватност и издръжливост, с педантичност следят научните публикации по темата, мислят критично и се стараят да са полезни на хората. Човекът с микрофона или зад камерата не е безразличен към това, което се случва около него – той е съпричастен и радостите или трагедиите, с които професията го сблъсква, оставят своя отпечатък.

Още за професията и коя е Габриела Наплатанова извън работата и малкия екран, четете в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.