Реклама
Зрителите познават Гергана Гунчева от спортната редакция на bTV, където тя е водещ и репортер. В любопитно интервю за Радостина Колева и Cultinterview, Гергана Гунчева разказва за мечтите си и любовта към спорта.
Станаха 20 години, откакто те спечели Miss Bulgaria Свят. Титла като всички останали ли е това?
В онзи период го приемах като конкурс за красота и като някакъв нов опит за мен, който да мога да натрупам. Вярвам, че всяко нещо, което ми се случва, е част от пътя, и е било важно да се случи точно по този начин. Убедена съм, че титлата е важен момент от живота ми.
Но ти сега си в съвсем различна сфера.
Така е, но модата, като цяло, и времето, което съм изкарала в тези среди, са ми дали много опит пред камера, научиха ме да съм постоянна и трудолюбива, да не се отказвам лесно. Там не е никак просто и се изисква много търпение. Налага се превъзмогване на ситуации, които са крайно неприятни: да снимаш при ниски или изключително високи температури, да снимаш ужасно много часове с повторения на стотици кадри, дубли… Това ми помогна после в работата ми като журналист, защото сега знам какво е и от другата страна.
Значи и модата си приемала на сериозно.
Бях твърде малка, но винаги съм знаела, че това е преходен момент, защото в моделството се изисква да си по-млад и не може да продължи вечно. Е, има изключения, защото светът се променя. Има модели и на 70 години, обаче в онзи момент не си го представях, че е възможно да се случи. Беше един период от живота ми, в който трупах опит. Правех го с цялата си отдаденост.
Има ли шанс двете ти момчета, които сега са на 7 и на 10 години, да останат извън спорта?
Към момента и двамата тренират баскетбол, запалени са, обаче какво ще се случи с тях в бъдеще, никой не може да каже. Постоянно им повтарям, че могат да бъдат каквото те си изберат – спорт, наука… За мен е най-важно те да са щастливи. Каквото ги прави такива, нека се занимават с него. Нямам амбиции да изпълняват моите мечти или тези на баща им.
А твоите мечти продължават ли да съществуват?
Да, разбира се. Всеки ден имам нови мечти. Мисля, че човек така се движи, когато си набелязва цели. В последно време мечтите ми са свързани с пътуване и си го планирам. Обожавам да пътувам и искам да го правя възможно най-често. За мен пътуванията са свързани с преживявания. Важно ми е да ги трупам и да ги имам. Скоро ходих до Монако, за да снимам Григор Димитров. Не успях дори да се разходя, но и по работа да е, пак ми харесва.
Кога през годините не е било време за спорт?
Не е имало такъв период. Израснала съм в спортно семейство и буквално съм проходила в залата. Откакто се помня, това е основното нещо в моя живот. После тренирах дълги години, продължавах покрай майка ми и баща ми да се интересувам. Впоследствие започнах да се занимавам със спортна журналистика и момент без спорт не съм имала. Вкъщи, макар двамата да бяха в различна дисциплина, гледахме и всякакви други.
А ден без спорт има ли?
Такъв ден има, когато съм с приятели с различни интереси. Тогава не говорим за това. И не е лошо, разнообразно е. Но понеже са хора, които крайно не се интересуват, в този момент им става любопитно, разпитват ме какво се случва в даден вид спорт и… ето, че пак се случва да говорим.
Какви бяха твоите идоли?
Моите идоли от малка са спортисти. И до ден днешен е така. Слушам доста музика и имам хора, на които се възхищавам. Много обичам да чета биографии и автобиографии. Историите на хората най-много ме впечатляват, както и какъв е бил пътят им към върха.
Цялото интервю може да прочетете тук.