Иван Лечев - 40 години отдаден на музиката
05 Април 2019
Реклама
От ФСБ, през Стари Муцуни, до Обичайните заподозрени на Стефан Вълдобрев и Фондацията, Иван Лечев категорично е най-разпознаваемият китарист в България. Освен това харизматичният музикант е и явен шампион като треньор на изгряващи таланти в шоуто на bTV „Гласът на България”. Kакви са задачите на музикалния треньор и какво му предстои в личен музикален план за групите, концертите, турнетата, които са част от живота му над 40 години - вижте интервюто му пред Ивайло Александров за сп. Esquire.
В две поредни издания, отборът, на който си треньор побеждава в „Гласът на България”. В момента тече третият сезон с твое участие.
(прекъсва) Очертава се хеттрик (смее се). Не го приемай като нескромност от моя страна. Моят успех като треньор и ментор се дължи на хората, които идват в моя отбор. Когато те имат качества, те печелят, а с тях печеля и аз.
Как избират да дойдат при теб?
На първо време участниците избират къде да отидат. Аз се опитвам да ги сугестирам – гледам да ги хипнотизирам, така че да изберат мен, но това го правят и моите колеги треньори. Позволени са всякакви удари под кръста. Графа веднъж извади тромба със сгъстен въздух и щеше да спука тъпанчето на Камелия. Опитваме да им привлечем вниманието, всеки по своему. Една от моите участнички ми каза нещо, което много ми хареса. Тя сподели, че когато стои до мен, се чувства спокойна. Това може би е една от причините да ме избират.
Ти имаш ли фаворити сред участниците?
Фаворитите са най-трудното в този формат, тъй като в един момент трябва да реша кой да продължи и кой да отпадне. А всички ми стават много скъпи. Няма и как иначе – щом са стигнали до този етап в състезанието, значи са отсети няколко пъти и имат страхотни качества. Чувствам се все едно късам части от себе си, защото се налага да се разделя с някои от тях.
На какъв принцип отсъждаш?
На принципа на безсънни нощи и безкрайни разсъждения. Опитвам се да си представя какво би се случило с всеки от тях след шоуто, как би изглеждал даденият човек на сцената, какво бихме направили заедно. Разглеждам евентуалната им кариера от всички посоки. Чудя се дали ще се харесва на хората, кой ще им е по-любим. Много често става така, че на мен ми харесват едни неща, а на публиката други. Дълъг и сложен процес е.
До каква степен участниците имат глас във взимането на решение каква песен ще пеят?
Двустранно е. Има моменти в предаването, в които те си избират сами песните. Има други, в които ние им ги даваме, но след обсъждане с тях. И винаги, поне при мен, се чака обратна реакция от участниците, а и при другите колеги е така. Много често човек не успява да се види отстрани. В този случай един страничен поглед помага. Например на Радко Петков му дадох песен на Стиви Уондър. Той никога в живота си не беше пял негово парче. Първо, че я изпя убийствено, второ, че я научи за една нощ. Това е силна гаранция, че този човек става за тази работа. Има хора, които и за десет дни не успяват да научат дадената песен. А да се научиш да пееш като Стиви Уондър за една нощ не е шега работа.
Има ли сцена за изгряващи артисти в България, изключвайки практиката с безплатните концерти?
Безплатните концерти изобщо убиват този бизнес, защото отучват хората да си плащат за това, което гледат и слушат. Ако направят навсякъде безплатни софри, ресторантите ще започнат да окапват. Но публика за тези артисти има много – стига ти само да видиш отзвука в социалните мрежи и медиите, както и рейтинга на предаването - стартът на предаването е бил гледан от почти милион и половина души.
Ти самият колко често свириш на живо напоследък?
Миналата година имах точно една седмица почивни дни. Свиря в три групи и като ме пусне едната, ме хваща другата – почти непрекъснато на живо. Утре заминаваме със Стефан Вълдобрев на европейско турне, а миналата година само с него имаме около 60 концерта. С ФСБ бяха пет, включително на Аполония. С Фондацията направихме едно околосветско пътешествие, обиколихме два пъти Америка, отделно направихме европейско турне, свирихме и в Австралия. Единствено не сме стигали до Латинска Америка, но и това ще стане някой ден. На 30 октомври гласим концерт „Фондацията представя Кирил Маричков на 75”, което ще е бенефис за него по случай рождения му ден.
Цялото интервю четете в новия брой на Esquire.
