Младен Петков е човекът, на когото принадлежи приятният глас, който ви прави компания всеки следобед по bTV Radio – първо в "За София" от 13:30 часа, а след това и в "Разговор в трафика" от 17:30 часа.

Тези от вас, които са гледали изданието на bTV Репортерите на 4 март, вече могат да свържат гласа и с физиономия. Младен е авторът на репортерския филм за Трудностите пред българските музиканти, чиято втора част bTV ще излъчи тази неделя – 11 март, от 19:30 часа – веднага след централната емисия на bTV Новините.

В седмицата между двете части на филма на Младен се срещнахме с него, за да ни разкаже какво го е провокирало да заснеме филм за поп музиката в България, какво е открил по време на снимките и стигнал ли е до отговора на големия въпрос: "Кога ще ги стигнем румънците?" или какво ни липсва, че не можем да направим световен хит, както направиха артисти от северната ни съседка.

Какво те провокира да снимаш филм на тази тема? Чу един ден поредния румънски хит по радиото и се запита "Защо не можем и ние така?"

Когато пътувам си правя плейлист за mp3-плейъра и в един момент забелязах, че нямам достатъчно българска музика. Имам например Ъпсурт, Алекс Раева и... това е. И Дивна, когато излезе. И си казах "Защо се получава това нещо" и това ме провокира. Реших да открия защо няма българска музика, която да се върти по радиостанциите, която е популярна.

И откри ли защо?

Оказа се, че е много сложен въпрос. Въпросът е комплексен. От една страна радиостанциите казват, че имат нужда от добра музика, която е направена добре. Артистите пък настояват да се пуска повече българска музика, за да се оправят нещата. Други казаха, че няма пари, трети пък казват, че парите не са най-важното, но в целия механизъм, по който работи българската музикална индустрия, има нещо, което не действа толкова добре.

Например, когато имаш един изпълнител, който искаш да се пусне по радиото (защото във филма стана ясно, че радиото все още е основната сила за откриването на нови изпълнители), за този изпълнител обикновено музикалните компании изпращат един сингъл и това е. Моделът, който според мен би работил, е музикалните изпълнители да търсят контакт с програмните директори, да се видят и да кажат "Имам сега едно ново парче. Да се видим. Какво не ти харесва?”. Защото хората в радиото се занимават с това, те правят тестове, те знаят какво се случва и в един момент той може да му помогне и да му каже. Това е работа в екип.

Ти затриваш цяла професия. ПР-ите какво ще правят?

Те ще уреждат тези срещи. При Лейди Гага е било така – тя е била супер неизвестна и е ходила на вечери в Ню Йорк с програмни директори, за да ги убеждава, да ги пита какво да направи, какво да промени и ето сега тя е суперпопулярна.

Тук не знам доколко артистите са склонни да си променят продукта, за да звучи по-комерсиално. Тук все още си показват гласовите умения, което не е чак толкова важно. Един хит трябва да е обикновен, да има нещо зарибяващо и един текст, който лесно да се пее. Не е нужно да се показват гениални неща.

Да, ние видяхме това в първата част на филма от преподавателката от University of East London, с която ти си говорил. Според теб това нещо може ли да бъде преподадено, да бъде научено? Как да правим поп хитове – не е ли въпрос на талант, на усет?

Да, въпрос и на талант. Ние имаме таланти. Аз затова се зачудих защо имам толкова малко песни в плейъра си. Видяхме и в "Гласът на България" – могат да пеят. Но процесът е сложен – мениджърите не могат просто да отидат при един артист, който е направил нещо и да му кажат, че това не става. Трябва психология, трябва по някакъв начин да се моделират тези таланти, така че да са конкурентноспособни. Ако се научат как става това нещо, може би ще станат нещата.

На мен все още ми е много странно, защото ми се струва, че всичко сме опитвали. Опитахме с конкурси, с договори с големи компании, които да промотират тези артисти. Преди време български артисти, като Лилана и Big Sha записаха със световни звезди като Snoop Dogg и Flo Rida. Опитаха се да се закачат, като за совалка, която да ги изстреля, и пак не се получи. Има нещо, което не стига.

Алекс Раева в първата част загатна нещо, което много от изпълнителите, с които си говорихме, споменаха – тя каза, че за да излъчиш своя песен, по телевизиите най-вече, ти трябва да имаш възможности за това.

И няма предвид глас и талант?

Да, други възможности и то много възможности. И като се има предвид, че изпълнителите не печелят, те не могат да изкарат пари да направят един клип, откъде тези възможности? Това пак е някакъв модел.

В Румъния, във втората част точно това ще кажат - лейбълите и радиостанциите вървят ръка за ръка. Те не им се обаждат и не има казват: Ще ти дадем новата песен на еди-кой си артист да я пуснеш първи, ако ми промотираш еди-кой си друг артист. Един вид да ти извият ръцете, защото ти, ако си станция за хитове, искаш да пуснеш първи най-новия хит на еди-кой си. Но те, ако искат в замяна да им въртиш най-новия български изпълнител... това не е начинът. Начинът е да седнете и да чуете заедно какво може да се направи.

Проблемът е много сложен. Но идеята на този филм е по-скоро да повдигне този дебат. Аз далеч не смятам, че съм открил топлата вода или съм намерил някакво решение. Имаме някакви решения, които ще се видят във втората част. Например, включването на етно елементи. Даваме успешни примери и как на запад сме познати с етно елементите и чалгата.

Ти успя ли да разбереш как при румънците се случи само за няколко години този пробив, до който ние още не можем да стигнем? Разкриват ли тайната как точно са седнали на една маса лейбълите и радиата? Защото това е сериозна промяна, всичко трябва да се промени...

Те са били също като нас – едва ли ще кажа някаква новина, но повечето българска музика, която се прави, е естрада и лъха на 60-те, 70-те, 80-те и не е адекватна. Румънците са имали такава музика, но в един момент са решили, че трябва да променят нещата, да започнат да пускат музика, на която хората да се радват, да се кефят, да танцуват. И обичат да създават – казват, че нямат пари, но за тях е предизвикателство да направят нещо без пари и то да се продава. Техните музиканти имат достатъчно пари, за да живеят добре, дори новите им музиканти. Техни музиканти се включват в реклама в Италия и стават популярни. За тях няма невъзможно неща.

И вече се развиват и в други стилове. Smiley, с когото ти говори, не прави денс музика, с която са най-известни румънските изпълнители. Едното води към другото...

Да, те са го открили. Не можеш да си представиш, отиваш в Америка, влизаш в колата, пускаш си радиото и звучи Александра Стан. Отиваш в Америка, пускаш радиото и не чуваш българска песен.

Как си избра музикантите, с които говори за филма?

Във филма трябваше да покажем нови музиканти, които се опитват да пробият, като Боряна Бонева, както и утвърдени такива. Нямам никакви симпатии към артистите... може би малко към Алекс Раева, защото звучи модерно. Дори, когато чух хита й “Baby”, бях в една кола и питах какво е това парче и ми казаха, че е българско и аз не можах да повярвам. Нея я включихме, заради това модерно звучене.

Миро включихме заради статистиката на ПРОФОН, които следят излъчванията. Негови песни за били рекорди за излъчвания и той продуцира най-излъчваната българска песен в момента – песента на Дивна.Не можехме да включим всички, затова избрахме „най-„ – Миро като най-излъчваният и Inna, като суперуспешен продукт в Румъния. При нея имахме изключителен късмет. Колегите ни от Румъния ни казаха, че сме ужасни късметлии, защото тя не живее в Румъния. Румънските медии не могат да й вземат интервю. Живее във Франция в момента. Както са ме учили по журналистика, ако искаш едно интервю, трябва да звъниш, докато не те заплашат с полиция. Мениджърът на Inna ми отказваше разговор, казваше ми да звънна след един час или че в момента шофира, но аз звъня, звъня, защото знам, че трябва Inna да се появи във филма.

На Smiley попаднахме случайно. Не го бяхме планирали. Трябваше да говорим с Каталин Жосан и той беше в Ha-Ha-Ha Production и там беше Smiley. Казаха ни, че това е човекът, който е един от най-големите мозъци в момента в Румъния и така той се включи.

Преди време те гледах в "Преди обед" и оттам разбрах, че си се запалил по телевизията в университета в Лондон. Сега вече виждаме резултатите от тази страст...

Да, там се запалих. Във Университета в Лондон аз бях Електронни медии и бях записал профил радио. Изучавахме и радио и телевизия и дипломната ми работа бях избрал в началото да правя радио, но в един момент имахме творчески разногласия с тази, която отговаряше за радиото – една дама, работила в Би Би Си и не отстъпва въобще, не приема нови идеи. И аз в последния момент си промених дипломната работа на телевизия. И тогава ми стана интересно. Това сега ми е вторият филм.

Имаш ли идеи за друг?

Засега нямам идеи за друг. За журналиста е важно да е любопитен, нещо да ми е интересно. Насила да направя нещо - не става.

Как е в bTV Radio?

В bTV Radio е много интересно. Хората започнаха да се обаждат и по темите, които се дискутират пo bTV и на сайта btvnews.bg. Има интерес. Даже, докато правехме филма, имаше дни, в които не можех да ходя в радиото и се обади един слушател и каза: „Ама вие сега защо излизате в отпуск. Хората научиха и сега ще спрат да ви се обаждат.” Да, обаждат се и това е хубав.

Пак в "Преди обед" каза, че цял живот си работил само в музикални радиостанции, а сега си в новинарско радио, където темите са много по-сериозни, но запазваш интереса си към музиката. Доста разностранни интереси имаш или не са съвсем интереси?

Аз по принцип съм минал през много разностранни неща. Радиото е единственото постоянно нещо в живота ми. Учил съм малко Филология в Пловдив, след това Социални дейности, после Журналистика и музикалното радио е единственото постоянно нещо, няма как да избягам от тези интереси. В момента bTV Radio е възможността, която имам и е интересно предизвикателство да работя нещо, което е по-различно.

И в началото, когато стартира радиото, каза, че за теб е предизвикателство. Още го приемаш така явно, не е станало ежедневие? Има ли опасност да стане ежедневие?

Все още е предизвикателство и човек не трябва да спира да прави нови неща. И в музикално радио в един момент става рутина и трябва да правиш нещо друго. Постоянно трябва да има нещо, което да кара мозъкът ти да работи. Дори насила съм си намирал други интереси – да чета политически статии и анализи в западни източници. И ми става интересно.