Вие бяхте на работа, когато започна военният конфликт в Близкия изток, как се съобщават такива новини?

Новини за военни конфликти, в които загиват хора и са засегнати и разрушени хиляди или дори стотици хиляди човешки животи, никога не се съобщават лесно. Аз съм емпатичен човек и веднага пренасям тази драматична и ужасна ситуация върху действителността, която познавам. Войната се води на различни места, но винаги е еднаква - носи смърт и разрушение. Иска ми се да живеем в по-мирен свят, в който един или друг държавен глава не нарушава с лека ръка световното равновесие.

Притеснявате ли се за нашата национална сигурност?

Страх ме е, защото децата ни растат в тази съвременна реалност. Няма как като родител и човек да не се притеснявам от ситуацията в света.

Кои са били другите най-тежки новини, които сте съобщавали. А най-приятните? Кога новината ви е разтърсила лично въпреки опита?

През годините най-тежките новини винаги са били свързани с човешка загуба. Онези моменти, когато трябва да съобщиш за трагедия - независимо дали е война, катастрофа, бедствие, или нещо, което е разтърсило цяла страна. Колкото и опит да имаш, колкото и пъти да си минал през подобни емисии, в един момент камерата изгасва и усещаш тежестта на историята. Най-трудно ми е, когато зад числата ясно се виждат нечии лица.

Най-приятните новини обикновено са по-тихи. Понякога са истории за спасения, за големи лични успехи, друг път просто за нещо истински добро, което се е случило на някого. Харесвам моменти, в които можеш да усетиш колективното облекчение - например, когато една дългоочаквана операция е минала успешно или когато общност се е обединила и е променила съдбата на някого. Тези новини ти напомнят защо работата има смисъл. А кога новина ме е разтърсила лично? Дори и след много години в професията има моменти, в които не можеш да останеш напълно неутрален и честно казано, мисля, че това е нормално. Човечността не е слабост в тази работа, тя е ориентир.

Какви новини искате да съобщавате на зрителите - какъв бихте искали да е светът, животът тук и сега?

Мечтая си един ден да съобщаваме повече новини, които не започват с войни, кризи, скандали и тревоги. Не защото светът трябва да бъде захаросан, а защото вярвам, че хората имат нужда да виждат, че доброто също е новина. Иска ми се светът, за който разказваме, да е по-спокоен и по-справедлив Да живеем в среда, в която думата „нормално" не е пожелателна, а ежедневна. Където достойният живот не е привилегия, а стандарт. Но най-много бих искала да съобщаваме новини, които дават надежда - не фалшива, а истинска. Онази, която идва, когато виждаме малките, но реални промени около нас. Защото емисиите не са само отражение на реалността - те са и огледало, в което обществото вижда своите възможности. Мечтая за свят, в който това огледало показва повече смисъл, повече грижа и повече човечност.

Как поддържате доверие в зрителите във времена на фалшиви новини?

Доверието не се печели с големи думи, а с малки последователни действия. За мен има няколко правила, които следваме като журналисти. Първо - двойната, понякога и тройна проверка. В ерата на мигновената информация най-ценното е да си позволиш онази допълнителна минута, в която да се увериш, че това, което казваш, е факт, а не просто нечие твърдение. Второто е честността. Когато нещо е неясно или информацията е в процес на потвърждение, казваме го. Хората усещат, когато ги уважаваш достатъчно, за да не им продаваш категоричност там, където няма такава. Трето - последователност във вярванията и стандартите. Ако един ден се водиш от принципи, а на следващия ги чупиш, зрителят го усеща за секунди. Доверието се гради бавно, но се губи мигновено.

И не на последно място - човешкото присъствие. Когато зрителят види, че не си просто говорител, а човек, който мисли, пита, съмнява се и търси отговори на въпросите, които и самият той си задава, това също създава доверие. И понякога именно тази честна човешка интонация тежи повече от всички графики, експерти и анализи. В крайна сметка доверието се поддържа с постоянство, прозрачност и уважение към зрителя. Те са най-добрият антидот срещу фалшивите новини.

Как бихте описали пътя ви до тв журналистиката? Имаше ли интересна история, ознаменувала това?

Пътят ми не беше права линия, по-скоро приличаше на онези шарени градски маршрути, по които тръгваш с една идея, а стигаш някъде на съвсем друго място, но точно там, където трябва. Не мога да кажа, че имаше един голям момент „аха!", но имаше много малки - първото ми влизане в студио, първия ми репортаж, първия път, когато усетих, че камерата не е стена, а мост. Мога да кажа, че работя детската си мечта и това ме прави щастлива.

На кого трябва да служи един журналист?

На обществото, на истината и на хората, които се нуждаят от информация, за да вземат осъзнати решения. Неговата задача е да пита, да изследва и да предава фактите дори когато е неудобно. Нашият професионален дневен ред трябва да е този на хората и това, което засяга живота им всеки ден.

Какво означава добър водещ?

За мен добрият водещ по телевизията, особено когато става дума за новини, е човек, на когото зрителят може да има доверие. Той трябва да предава фактите ясно и точно, да успява да обясни сложни теми без излишен шум и да остане спокоен дори в непредвидени ситуации. В същото време е важно да-има емпатия и човечност новините са за хората и трябва да достигат до тях с внимание и разбиране. И разбира се, добрият водещ трябва да има присъствие, което задържа вниманието и прави информацията достъпна и интересна.

Имали ли сте непредвидени ситуации в ефир, които да отигравате и импровизирате в забавния спектър?

Имало е, разбира се. Важно е зрителите да не разбират за тях, доколкото е възможно. Иначе понякога има технически проблеми или пък някой и друг лапсус. Но сме хора. Мисля, че зрителите ни прощават тези малки прегрешения. И дори ги намират за симпатични.

Жените - вдъхновителки и музи, амазонки и пилоти на хаоса... какви са днес, каква е версията „Ева 2026"?

Ева 2026 е жена, която най-сетне си позволява да бъде цяла. Не половинка, не компромис, не удобно парче от нечий разказ. Тя е уморена от етикети, но не и от битки - просто вече ги подбира. Тя е едновременно ранима и силна хаос и ред, амазонка и нежност. Версията на жената днес не е ъпдейт, а осъзнаване: знае какво заслужава, кога да замълчи и да говори високо и смело. И най-важното - не се извинява за мястото си. Нито за мечтите си.

За кои уроци в живота ви сте благодарна най-много?

За всички. Нищо не е било случайно. Всички изпитания са дошли, за да ми преподадат ценни уроци.

А от кои свои избори сте най-горда?

От всички. Не съжалявам за нищо и пак бих направила същите избори. Гордея се от това, че съм избрала да живея по начин, по който мога да се гледам спокойно всеки ден в огледалото.

В моменти на отчаяние какво ви помага?

Семейството ми. То ми е всичко.

Коя сте вие извън екрана - как минава денят ви?

Извън екрана съм обикновен човек точно като всички останали. Имам домакински задължения -пазарувам, готвя, чистя у дома. Гледам филми и сериали, чета книги, грижа се за сина ми, спортувам, срещам се с приятели, прекарвам време със семейството ми.

Цялото интервю е публикувано във в-к „Супер магазин“ на 15 март 2026 г.