Популярната поп певица Мариана Попова и нейната половинка Веселин Плачков, известен с ролята си в „Дякон Левски“, разказват за участието си в световния социален експеримент по bTV „Смени жената“ и начина, по който артистичното семейство гледа на живота. Какво научават за себе си след предаването, къде се крие за тях щастието и какво представлява вярата - вижте в интервюто на двойката пред Пепа Йорданова за в. „Всичко за семейството“.

- Защо решихте да участвате в "Смени жената" по bTV?
М: Съгласихме се, защото искаме да дадем истинския, емоционален пример за това, че когато двама души се обичат, всичко е наред. Имайки предвид, че живеем в свят на безлюбовие, е хубаво добрите примери да се виждат и по телевизията. Да застанем и да кажем: "Ето, възможно е да се случи. Възможно е хората да бъдат щастливи и да се обичат независимо от обстоятелствата".
В: Знайни и незнайни хора те подреждат, слагат ти етикети. Никога не сме били фенове на това да ни показват по телевизията. Но стана така, че в момента е хубаво човек да бъде на екран, ако иска да даде пример с всяко нещо, което прави. Вместо да ти ровят бельото и да си правят свободни съчинения, в това предаване можем да покажем какви сме.

Нещо за себе си разбрахте ли от това предаване?
В: Единствено разбрахме, че няма формула, макар че то си ни беше ясно и преди. Може да вземеш някой работещ модел за семейно щастие само ако ти го иска душата. Иначе се запознахме с много готини хора.
М: Винаги съм си мислила, че животът ми е с една идея по-труден. Бебето, двете щерки, куче... Вкъщи е доста шумно, динамично. Дадох си сметка, че има и по-труден вариант.
Не търпя шумни и невъзпитани деца, но си дадох сметка, че и това мога да преживея. Беше каляване на характера ми за пореден път.

 Какво е щастието за вас?
М: По-скоро е сбор от малки мигове. Щастието не бива да се търси. То е вътре в теб, в хармонията ти. Когато имаш мир вътре в себе си, характерен за моята зодия Близнаци, няма как да не си щастлив. Малките мигове правят големите неща.
В: То какво значи голямо щастие? Не знам. На мен ми е достатъчно това, което имам - Мариана, децата, да сме заедно. Другото днес го има, утре го няма. На моменти има много работа и професионални успехи, на моменти няма и работа, и успехи.
Ако има работа, а няма успех - голяма работа.
Абсолютно ми е все тая. Децата не ни обичат, защото аз съм направил някаква голяма роля, а тя е изпяла страхотна песен. Нито аз я обичам, защото пее, нито тя ме обича, защото съм бил някакъв артист. Вкъщи няма грим, няма роли и песни, които да заместят всичко останало. Тогава вече си един нормален човек като сега - по анцуг.

 Как се оправяте с децата при вашата работа?
М: Много добре се справяме. Екатерина основно е при Руми в Плевен, майката на Веселин. Мария сутрин става и отива на училище. Така че даже имаме моменти на тишина и спокойствие. Не мисля, че ние организираме живота си, колкото той ни организира нас. Някак си обстоятелствата се подреждат в наша полза и това е много хубаво. Естествено, когато се съберем всички вкъщи, е празник. Дните ни не си приличат един с друг. Пътуваме непрекъснато, артистите живеем повече в автомобилите си. Не можем да се оплачем, щастливи хора сме.

Вярващи ли сте?
М: Вътре в себе си - да. В църквата не вярвам.
В: Вярвам в добрина, в добрия пример. Има едни божи заповеди, които ако ги спазва човек, е по-добре със сигурност. Няма нищо лошо да обичаш ближния си, да не нараняваш. Не вярвам в институцията църква, в изкуственото насаждане на всякакви страхове и догми. Онзи ден се замислих за традициите. В един момент се превръщат в мъка, в насилствено задължение. А те са много простички - да вярваш в добротата и да се събереш с близките си. Въпросът е хората да са заедно, за малко да спрат да се напъват. Да се замислят какво ще оставят след себе си. Добре че имаме много празници, та да се подсещаме, че сме човеци. Когато ходя в църква, обичам да съм сам. Заради тишината и мълчанието.

Цялото интервю на Мариана и Веселин прочетете във в. „Всичко за семейството“.