Станаха ясни 12-те финалисти в „Гласът на България“ в неделя вечер по bTV. Камелия и Графа избраха по трима финалисти от отборите си, по време на втори епизод от „Нокаутите“. Атанас Кателиев, Галина Красимирова и Ивана Муцкова ще се борят за титлата „глас на България“ в отбор Графа. Във вокалната армия на Камелия след „Нокаутите“ в неделя вечер продължиха Тодор Симеонов, Кирил Хаджиев-Тино и Мария Величкова. Новите шест финалисти се присъединяват към конкурентите си за титлата – талантите от отбора на Михаела Филева и Иван Лечев, които бяха предпочетени от треньорите си в миналия епизод от „Нокаутите“. Христиан Ненов, Надежда Александрова и Вениамин Димитров ще се борят за зрителския глас в отбор Михаела, а Симона Симеонова, Ива Георгиева и Николай Воденичаров-Никеца ще се опитат да спечелят за трети път короната за треньора си Иван Лечев.

Първият четвъртфинален концерт на живо в шоуто ще е на 25 май, по изключение в събота, а полуфиналът и финалът, съответно са на 2 и 9 юни по bTV. В края на най-напрегнатия етап в музикалната надпревара, четиримата треньори влизат във финалната битка в Сезон 2019 с по трима участници, които ще се състезават за зрителския вот, титлата „глас на България“ и наградата от 50 000 лева.

bTV Media Group ще дари приходите си от есемес гласуването по време на живите концерти на „Гласът на България“ в подкрепа на кампанията за възстановяването на опожарените сцени на „Националния студентски дом”. Историята на дома разказа водещият и репортер Денислав Борисов в своята поредица, излъчена в bTV Новините и bTV Репортерите. Зрителите ще могат да подкрепят своите фаворити в най-гледаното шоу в България на 25 май, 2 и 9 юни и едновременно с това да допринесат за възстановяването на творческата дейност в Студентския дом. В рамките на инициативата в полза на една от най-знаковите сгради за младите хора в България са заснети и специални видеоклипове със съдействието на радио N-JOY. Инициативата е част от мисията на bTV Media Group да подкрепя социално отговорни проекти, свързани с талантливи млади хора, както и със съхраняването на културното ни наследство.

Сградата с голямо културно значение се превърна в трибуна за изпълненията на 12-те финалисти в сезон 2019 на „Гласът на България“, които изпяха хитове на своите треньори в атмосферата на историческата сграда в сърцето на София.

Отбор Лечев изпя динамичното поп парче „Ето така“ на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ на фона на рушащата се камерна зала. Отбор Графа започнаха песента „Заедно“ на Графа, Любо Киров и Орлин Павлов от емблематичния балкон на паметника на културата и насочиха вниманието към изпепелената главна сцена. Отбор Михаела показа разрушените задкулисни помещения на фона на песента „Без етикет“ на Михаела Филева. А отбор Камелия акцентира върху окаяното състояние на знаковите гримьорни с песента „Минута живот“ на Камелия.

Сцената на Студентския дом е давал трибуна на много артисти през годините, сред които е бил и Иван Лечев.

„Сградата е преминала през различни перипетии. Свирил съм на сцената на Студентския дом много пъти и изпитвам носталгия. Там се състоя първият концерт на ФСБ преди много години – тогава за първи излязох на сцена с тази група“, каза Иван Лечев в „Тази сутрин“.

*История на „Националния студентски дом”:

От 1933 г. домът функционира като споделено пространство за академично творчество – изкуства, музика, театър. Мястото е с богата история. Земята е дарена на студентите от цар Борис III, сградата е паметник на културата. Има и огромно символно значение. В него са се раждали и са творили редица известни личности – Никола Гюзелев, Борис Христов, ФСБ правят първия си концерт в нея, имали са собствен академичен хор.

17 години изпепелените сцени тънат в забрава и стоят неизползваеми. Тогава Националното представителство на студентските съвети и състави към Дома, подемат инициатива по възстановяването не само на сградата, но и на богатата културна програма и дейност на Студентския дом. Много доброволци, различни организации, общественици и медии, сред които и bTV, застават в подкрепа на инициативата днес студентският дом да е разчистен и на полуразрушените му сцени вече да кипи културен живот. Остава обаче въпросът за финансовото обезпечаване на възстановяването на сградата отвътре.