Реклама
Светослав Иванов е един от 9 успели мъже в инициативата "He's The Man", които ще разкажат своята рецепта за кариерно развитие и щастие на специално събитие на 13 ноември в City Stage. Разговорът за добрия пример е по покана на #URBN.dir.bg - платформата на Dir.bg, ориентирана към младите хора и тяхното динамично ежедневие.
В интервюто си пред Dir.bg водещият на „120 минути“ споделя подробности за професионалния си опит като кореспондент в арабските държави по време на първите големи терористични атентати и как това е допринесло за развитието му като журналист, какви умения е придобил и как се е променил като личност. За него любопитството към света, привързаността към хората и критичния поглед към властта са основната рецепта за успех в областта на журналистиката.
Ето какво още споделя той пред Dir.bg:
- Г-н Иванов, каква е рецептата да бъдеш успешен журналист и то твърде млад?
- Не мисля, че има различна рецепта от любопитството към света, привързаността към хората, критичният поглед към властта и уважението към публиката. Но си мисля, че човек трябва да има и късмет. А аз съм голям късметлия. Още преди да навърша 24 години имах възможност да обикалям и опознавам света, пътувах много, срещах се с хора, които носят различна култура и емоции. Когато арабските държави пламнаха преди десет години, имах шанса да видя с очите си случващото се в повечето страни в региона, когато Европа беше разтърсена от първите големи терористични атентати, също наблюдавах и предавах от мястото на събитията, което ми даде възможност да свържа процесите тук, с явленията там. Имах възможността да се срещна и да разговарям с хора, които рядко допускат медии до себе си. Афганистан, Ирак, Иран, Палестина, Израел, Ливан, дори Конго. Безценен професионален и житейски опит. Двете вървят ръка за ръка. И те правят по-уверен и по-смирен. Създадох и много истински приятелства по целия свят. Това много ми помага в работата като водещ на "120 минути". Някои от най-интересните имена в "Роуминг" са хора, с които имаме някаква история в миналото. И затова новини от нашето предаване нееднократно са намирали своя път към световните медии.
- Как намирате баланса между работата и семейството, журналистиката е една от най-ангажиращите професии? Не се ли разкъсвате и може ли да кажете дали сте по-отдаден на професията си или на семейството си?
- Обичам своята професия, но няма нещо, което да обичам повече от семейството си. В този смисъл, няма проблем в баланса, защото знаете, че Вяра *(бел. ред. съпругата му) също е журналист и не е нужно да си говорим за неща, които са ясни и на двама ни. Но няма по-голямо щастие от времето с моите две момичета.
- Какво мислите за медийната среда в България, за фалшивите новини, за сайтовете брадви?
- Медийната среда е следствие на много неща. Всички преминаваме през труден период, на тази тема съм говорил доста. Това, което искам хората да разберат е, че в България не се случва нищо уникално, което да не се случва в други части на Европа и по света. Особено в нашия регион в момента. Ударите, които технологиите нанесоха на старите бизнес модели на традиционните медии, отнеха голяма част от стойността и независимостта им и те все по-често попадат в ръцете на бизнесмени, които гледат на тях като на инструмент за подкрепа на основните си бизнес начинания, които нямат нищо общо с медийния бизнес.
Но вярват ли им хората? Каква е ползата за обществото от съществуването на подобни издания? Ще дойде ден, в който всички, които правят компромиси със съвестта си, ще трябва да отговарят за действията си и ще изчезнат от пейзажа. Може да ви звучи идеалистично, но при по-голям социален или икономически катаклизъм, тези медии ще бъдат последните, които ще имат влияние върху решенията, които ще са необходими на обществото.
Колкото до фалшивите новини, гледам на тях като на необходимо зло, което ще ни доведе до следващото стъпало на обществена зрялост. Когато всички канали са отворени и социалните мрежи предоставят възможност за прецизно насочване на всякакви послания, няма как да няма фалшиви новини. Но колкото повече са те, толкова по-малко ще стават в средносрочен план.
Просто ще си изградим имунитет. Всички лъжи имат срок на годност. Сайтове с фалшиви новини и манипулации? Да, има ги. Но като утре изчезнат на никого няма да му направи впечатление. А те ще изчезнат, повярвайте ми. И тук е добрата новина за всички медии, които преминават през бурята в момента, вършейки работата си по класическите правила - хората сами ще започнат да търсят отново авторитетните си източници, защото ще се уморяват все повече от глупости и манипулации. Същото се случва и в политиката - колкото повече популисти идват на власт, толкова по-малко популисти ще идват на власт. Защото това е единственият начин да видим наяве, че те не предлагат ефективни решения. Стига да не предизвикат нов голям световен конфликт, разбира се. Аз съм реалист - в днешния свят има неща, през които трябва да преминем. И да го направим с достойнство.
- Как социалните мрежи преструктурираха сайтовете и политиката?
- Драматично. Всеки иска да говори на всички и се стреми да достигне до всички. Това има два ефекта - опростяване на публичните послания и предлаганите решения. Политиците от години говорят като в кръчмата и това е някаква нова нормалност, продиктувана от днешния ден. Не най-умните, и най-образованите управляват света в момента. Напротив, навлезли сме във времето на кратките форми. Всичко се смалява, пасира се смислово, за да може да се смели без много усилия. Кашата в стомаха ражда каша в главата.
Все повече недоволството ще е виртуално, докато не се смесят виртуалната и реалната представа за света. Масово закърнява и ще закърнява стремежа към знание, защото всяка информация е на един клик в "Гугъл". Това има отношение към закърняването на колективната памет на обществата. Решенията ще се взимат на основата на виртуален натиск и ще бъдат моделирани по начин, който да води до виртуално одобрение. Най-силно крещящите ще достигат до най-много хора. Това ражда опасността от нови форми на авторитарно управление в бъдеще. Но аз вярвам, че както и да се променят технологиите, човешката природа е една и съща от хиляди години. Тя има тъмна, но има и светла страна, която ще намери своя път към едно по-добро утре.
- Вие възстановихте един полузабравен жанр в журналистиката - коментарите, кое Ви накара да го направите?
Въртим се в информационен вихър, който ежеминутно засмуква нашето внимание със страховита бързина. Този вихър е толкова силен и забързан, че събития от миналата седмица ни изглеждат като събития от миналия месец. А събитията от миналия месец за нас са се случили сякаш преди година. В тази ситуация на свръх натовареност, съзнанието започва да изкривява представата за време и пространство. Затова контекстът е от ключово значение за разбирането на днешните събития. Моята цел не е да казвам на хората какво да мислят. А да ги карам да се замислят.
- Разработвали сте и темата за ислямистите в Лондон, каква е вашата прогноза за Брекзит?
При Брекзит няма победители. Но аз не вярвам, че той изобщо ще се случи. Дори се обзаложих с британският евродепутат Джефри Ван Орден, който ми беше на гости в студиото преди месец. Той беше убеден, че на 31 октомври, Великобритания излиза от ЕС. На мен "Брекзит" все още ми изглежда като нещо нереално. Тук не коментирам дали той е нещо добро или лошо. Той показва, че подобни решения толкова силно разделящи обществото на две половини, не трябва да се взимат с референдум. Защото когато няма ясно изразено мнение в едната посока, обществата се разделят, което застрашава целостта им близко бъдеще. Целият референдум беше огромна грешка и нямам идея как ще приключи тази каша.
- Промени ли се нещо в страната ни след тези местни избори?
Не мисля, че станахме свидетели на драматична промяна. Ако искаме нещо да се промени, нещо генерално, действаме като общество. Ако не искаме - търпим, стискаме зъби и си пишем статуси във "Фейсбук". Никога не трябва да забравяме, че всяка власт е отражение на колективния манталитет в едно село, град или държава. Пасивността също е функция на този манталитет и намира отражение в своеволията и укрепването на властта. Това е положението.
- Кое е Вашето неосъществено интервю? А мечта?
- Гледам да сбъдвам мечтите си. Като се замислиш, за разлика от политиците, ние се явяваме на избори не веднъж на четири години в неделя, а всяка неделя, когато искаме от хората да ни гледат и да ни гласуват доверие. И често броя на зрителите ни е драстично по-голям от гласувалите на последните избори за която и да е партия. Мечтаех да имам възможност да поговоря със Стивън Хокинг. Мечтая за интервю със Стивън Кинг. А също и с Новак Джокович. Имам и две големи цели, които ще изпълня до края на годината в "120 минути". Ще видите.
- Чувствате ли се свободен журналист и кои са най-големите предизвикателства пред журналистиката?
Чувствам се достатъчно свободен, за да правя това, което обичам. Горд съм, че само в рамките на няколко месеца ми гостуваха шефовете на BBC, Financial Times, DW и Свободна Европа. И това никак не е случайно - това е атестация както за нашия труд в bTV, така и за нашия екип, с който правим "120 минути". В нашата професия, водеща трябва да е собствената ти представа за справедливост, добро и лошо, правилно и неправилно. Проблемите в професията са много. Но аз не съм от хората, които обичат да се самобичуват или да влизат в ролята на "оплаквачи" на гилдията. Аз отговарям на предизвикателствата с труд и вяра в обществото. По характер съм положителен и толерантен човек. Но нямам проблем когато се наложи кръстът да се превръща в меч. Не се страхувам от битки, стига да са справедливи.
- Трудно ли е да бъдеш етичен журналист или за Вас да говорите на езика на дипломацията е вече детска игра. Как се постига това?
Дипломацията не може да е журналистика. Журналистиката е доста по-директна и изисква по-прям подход. Етиката обаче е линия, която нито един човек, който работи професионално не бива да прекрачва.
"He's The Man" ще се проведе на 13 ноември в City Stage от 16:00ч.
Повече за страстта на Светослав Иванов към радио и телевизионната журналистика, за това как социалните мрежи влияят на политиката и с кого мечтае да направи интервю, може да разберете като прочетете цялото интервю на сайта Dir.bg.