Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Често се шегувам, че моите стъпки в професията започнаха преди повече от 15-16 години. Тренирала съм лека атлетика и волейбол. Всъщност волейболът беше спортът, който изцяло спечели сърцето ми. За мен всичко в тази професия започна през вече далечната 2006-а година покрай мъжкия национален отбор по волейбол, който стана трети в света. Онези, които следят, добре знаят, че тогава отборът ни беше сред медалистите, сред най-добрите. Независимо по кое време на денонощието играеше отбора, не пропусках нито един мач. Бях толкова вглъбена, че бях си изработила книжка - една най-обикновена тетрадка, която бях облепила и изрисувала, и в нея изрязвах всички новини от вестници и списания. Следях, четях и мисля, че още тогава подсъзнателно съм направила своя избор. Години по-късно, след като не реализирах мечтата си да стана професионална спортистка, минала през емоциите на разочарование и желанието да нямам нищо общо със спорта - разбрах, че трудно ще избягам от него. Та, така, първите си стъпки в професията направих още като дете, а официалните - в първи курс по време на Европейското първенство по волейбол за мъже през 2015 година. Тогава за първи път влязох в ролята на стажант-репортер за един сайт. Преминах през още няколко места, на които трупах различен опит преди да кандидатствам за стаж в bTV през 2017-а. Този стаж обаче по нищо не приличаше на онези, които младите хора си представят. Влизаш, кандидатстваш, избират те и вече си стажант. Не! Преминахме през два етапа на кастинг, забележете кастинг за стаж, за да достигнем до самия стаж. Преминахме през езиков, граматически и исторически тест на спортна тематика. Онези, които бяхме одобрени продължихме към интервю на живо, в което лично мен ме „тестваха“ около час. 2 седмици по-късно официално бях стажант в спортната редакция на bTV. След два месеца телевизията ми предложи договор. И да, удовлетворението от това, че постигаш нещо, е едно от най-прекрасните усещания.

ПС: Още пазя онази импровизирана книжка. Тя ми напомня, че нищо не е случайно!

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Опитвам се по-малко да си представям и повече да действам. Исках възможност, получих я и се възползвах от нея. Исках да се развивам, исках да докажа, че заслужавам място в bTV. Исках много да докажа, че често младите хора, които идват от провинцията – имат много по-голяма мотивация за доказване, за реализация. А, те, почти винаги се сблъскват с много повече трудности в „истинския” живот. Затова и ще се изразя така: пътят, който извървях досега не беше никак лек, но си заслужаваше, а етапът, на който се намирам в професионален план в момента – ме кара да се усмихвам! Обичам работата си, особено репортерската работа. Поне по мое мнение - най-трудната и често недостатъчно ценена в нашата професия е работата на репортера. Точно това ме влечеше и преди, и продължава да бъде така! Да отразявам по обективен начин темите, които са важни, да бъда смела, за да задавам онези въпроси, чиито отговори имат стойност, да бъда любопитна. Осъзнавам отговорността, която нося, защото чрез професията си мога да бъда полезна на обществото. Най-голямата ми слабост обаче са историите. Историите, които са навсякъде, а ние е просто трябва да ги откриваме и да ги разкажем… със сърце.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Преди два месеца, в ролята си на журналист, бях на финала на италианското волейболно първенство в Тренто, където Матей Казийски и Александър Николов спориха за трофея. По подобие на финала сега, през 2008-а година – Казийски отново беше на финал, но срещу Владимир Николов. Тогава 11-годишната Станимира гледаше двубоя по телевизията и си мечтаеше някой ден… някой ден да бъде там. Е, 15 години по-късно, малкото момиченце би казало – „СБЪДНАХ“. 26-годишната Станимира обаче ще ви отговори така – правя точно това, което искам и вероятно и много от вас биха си казали, че съм голяма късметлийка. Такава съм и още по-хубавото е, че го осъзнавам, и честичко благодаря! Но - има едно много голямо „НО“ – нищо не се случва само заради късмет! Имах куража да преследвам онова, което ме вълнуваше, онова, за което наистина мечтаех. Така, че да – сбъднах, но и едва сега започвам!

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете са важни. По-важният въпрос обаче е – с каква цел младите хора се впускат в тях. Казвам го, защото наблюденията ми през годините са, че голяма част от тях го правят просто за отбиване на номера. И това се случва, защото в повечето университети те са задължително изискване, за да можеш да се дипломираш. Именно затова много студенти ги претупват. А всъщност чрез стажа можеш да разбереш точно в какво си добър и какво ти харесва най-много. Аз съм типичният пример за човек, реализирал се в професията, тръгнал именно от стаж. Връщам се пак на момента, когато аз започнах като стажант. От близо 100 кандидата, четирима бяхме избрани за 3-месечен стаж. А двама от тях и до ден днешен сме част от спортната редакция на bTV. Ние обаче знаехме защо сме там, не искахме просто да получим сертификат за завършен стаж в телевизията. Обръщам се към младите хора, за да им кажа, че трупането на тези хартийки, наречени сертификати, нямат никакво значение. Неслучайно и споменах бройката на кандидатите. Казвам всичко това, защото конкуренцията е ключът. Ключът към израстване, към качество, към съревнование, което води до повишаване на нивото в професията ни. И нещото, което много силно трябва да искаме, е да имаме конкуренция. Защото тя липсва, много липсва! 

Какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Силата на младите хора е в тяхната енергия и креативност. Съветът ми е да намерят и знаят добре силните си страни и да работят, за да ги развиват. Тогава ще имат покритие на амбициите си и ще им бъде достатъчно интересно, за да не се превръщат в заложници на заплатата. Бъдете смели, млади хора! Смели в мечтите си, в действията си, в мислите си. Работете със сърце! Много младежи се опитват да копират други и по този начин не успяват да демонстрират собствения си талант. Иска ми се да виждам повече млади хора, които „горят“ в професията. Да не се примиряват, да имат позиция, да са готови да я отстояват. Бъдете любопитни, критични и се наслаждавайте на пътя, той носи по-голямо удовлетворение от стигането до върха!

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и Вашето семейство?

Искам да чувам и прочитам повече новини, които да ни карат да се питаме „А, какво е нашето оправдание?“. Искам повече новини за личности, от които да черпим вдъхновение, за да се убедим за пореден път, че невъзможни неща НЯ-МА! И ако трябва тази новина да включва мен, може бих искала да прочета това:

 „Силата на сърцето: Първият алпинист с два ампутирани крака над коляното - Хари Буда Магар, покори Еверест. Вдъхновяващата история на Хари, ще ни разкаже Станимира Атанасова, която беше заедно с алпиниста през цялото време на експедицията. Тя от своя страна се превърна в първата българска журналистка покорила най-високия връх на планетата!“

Хахаха, налудничаво, а? Защо пък не? Пиша го и тайно се надявам да бъде като с импровизираната книжка от преди години. Някой ден да го прочета и да се е случило! Но може би, ако искам да прочета това след години - е, добре първо да му пиша, нали?

Цялото интервю, в което Станимира споделя какво би променила от миналото, какво я съветват близките й и още полезна информация за образованието у нас, прочетете тук.