Какви бяха твоите първи стъпки в журналистическата професия?
Първото ми докосване до медиите бе в една от първите частни регионални радиостанции – Форте радио в Шумен. В този момент, през 1994 г., бе важно да дадем алтернатива на слушателите – да знаят всичко важно, което се случва около тях – в града и общината, да им е приятно с хубава музика и всичко това да е поднесено с чувство за уважение и близост, с усещането за споделяне на обща среда, която заедно формираме. Вече дълги години новините и музиката бяха центърът на интересите ми.
От малък, завършех ли уроците за деня, пусках радиото или грамофона с внушителен лампов усилвател. Нямаше станция от която и да е точка на света – ултракъси, средни и къси вълни, на която да не бях посветил своето внимание, дори само за да усетя въздействието на музиката и на интонацията на водещите. Редовно се абонирах за вестници и списания, а най-щастливите мигове от летата ми бяха, когато родителите ми се нуждаеха от вестници за амбалаж и от близкия РЕП купувах по един брой от всички нови ежедневници и седмичници.
Изчитах ги от край до край с голям интерес. Във Форте радио бях новинар, след това – водещ, за да стана главен редактор. Важното в работата ми бе радиото да живее с хората в града, да бъдем едно. Станахме номер едно, първи по рейтинг с голяма преднина пред всички останали – над 60 процента от шуменци слушаха нас. Вълнувах се, когато чувах в случайни разговори: „По Фортето казаха…“ Бяхме изградили връзка на доверие, бяхме център и основа. Овластихме. Така определих „Силата да бъдеш информиран“ за мото на новото ни обзорното делнично предаване „Новините от деня“, а впоследствие то стана девиз на радиото.
Журналистическата ми работа ме отведе до в. „Българска армия“, телевизия „Шумен“, Българската редакция на Би Би Си, Българското национално радио, „Свободна Европа“ и „Нова Европа“, както и до дългогодишното ми щастливо място за творчество – bTV Radio Group. Аз съм част от екипа на bTV Radio като един от водещите на предаването „За града“, в което на фокуса са разнообразни теми. Като тръгнем от култура и образование, минем през актуалните социални теми и стигнем до въпроси от рода на възможностите, които имаме да се развиваме и израстваме като индивиди и общност.. Голяма част от работата ми е съсредоточена във функцията ми на програмен директор на Jazz FM, а като водещ на сутрешното предаване осъзнавам своята отговорност към слушателите в началото на ден – да започне с усмивка и стремеж към по-добро. От години съм доброволец в радио „Български глас“, чрез което сънародниците ни в Торонто остават свързани с Родината.
Какво си взе от специализациите Там в Англия и донесе в работата си Тук в България?
Два сравнително дълги периода от живота ми преминаха във Великобритания. През 1996 г. като студент по „Английска филология“ специализирах в продължение на три месеца в Bradford & Ilkley Community College, а през 1998 г. след спечелен конкурс бях обучаващ се продуцент в Българската редакция на Би Би Си в Лондон. И в двата случая за мен бе важно да разположа своите занимания в новата среда и да ги видя от тази перспектива – къде съм бил успешен, в кои отношения мога да развия таланта си, за да допринасям още повече. Проучих практиките и в педагогическата дейност и преподаването на английски език, и в медиите.
През първия си престой имахме един ден в Лондон, в който отделих малко време на прочутите забележителности на града и много – за предварително уговорено гостуване в Българската редакция на Би Би Си, с чиито заглушавани предавания бях отраснал. Във второто пътуване в продължение на шест месеца подготвях материали за ежедневните новинарски програми, както и за специализираните предавания за музика, изкуство, бизнес и икономика. Непрестанно бях навън с репортерския касетофон, за да разказвам за живота във Великобритания. Това е момент, в който сетивата ти са широко отворени за чуждата култура, която обогатява знанието, усъвършенства уменията и разширява перспективата.
Посетих офиси на Би Би Си в различни региони на Великобритания и направих интервюта за значимите им проекти. През последния месец от своята специализация след буквално денонощно слушане на радио и четене за развитието на медиите във Великобритания в „Справочна редакция“ на Би Би Си, позвъних на абсолютно всички частни радиостанции в Лондон, уговорих си срещи с програмните директори и водещите и часове наред задавах въпроси и слушах внимателно отговорите за най-добрите практики в създаването на връзка със слушателите.
Приложих опита в България и той ми е изключително ценен и до днес в насоката за развитие.
