Как водещата Виктория Готева се вписва в света на сериозната журналистика, какво я вдъхновява и как съумява да запази усета си за красота във враждебния свят разкрива самата тя в увлекателно предпразнично интервю на Радостина Колева за cultinterview.com

Към кое летище би отпрашила ей-сега?

Много ми се ходи в Лапландия. Една от мечтите ми е да видя Северното сияние. Знам, че сега е подходящото време - между ноември и февруари. Престоят там изисква повече време, защото не се знае кога точно ще бъде явлението и трябва да го гониш. А иначе въобще не обичам да ми е студено, обаче в името на мечтата... Освен това карам ски, което пак е свързано с минусови температури. Но когато съм в планината, там е единственото място, където ми е приятно да ми е студено.

В чужбина на ски?

Не съм, нo предстои. Но съм ходила във Виена по Коледа преди няколко години. Толкова е красиво там по време на празниците - базари, украси, пързалки... Коледните базари се припокриват донякъде с нашите, въпреки че мащабът там е доста по-голям. Но самото настроение и украсата не могат да се сравняват. Като погледнеш детайла, там всяко едно магазинче или кафене е украсено по такъв начин, че веднага привлича вниманието ти.

Когато си отвориш очите широко, можеш да видиш всяко малко нещо, което да те направи по-щастлив, по-усмихнат. На мен Коледата ми е свързана още от малка със семейството. Събирахме се всички и беше много хубаво. Бабите приготвяха вкусни неща, подарявахме си подаръци един на друг. Коледното ми настроение се е запазило още от тогава. С майка ми украсявахме елхата и задължително всяка година купувахме по една нова играчка.

Още ли го правиш?

Още, да. Тази година новата играчка ми я подариха, когато снимах репортаж в защитен дом. Това са едни жени, които са били жертва на насилие. Създаването на играчки е част от терапиите, които те правят.

Такъв тип каузи нахъсват ли те?
Определено. Вдъхновяващи са и виждам смисъл в тях. Наистина всичко, което съобщаваме по новините, е много глобално, но зад всяка статистика, зад всеки един закон дори, който се променя, стоят конкретни човешки съдби. Иска ми се с такива репортажи да помогнем точно на тях.

Къде откриваш тези хора?

Зависи каква е темата, но те са навсякъде около нас. Хората с подобни истории се притесняват да ги разказват. Дори искат да бъдат анонимни. От наша страна по-голямото усилие е да ги убедим, че наистина трябва да говорят, за да променят своя живот, но и да бъдат пример за другите. Особено ако са успели да преодолеят такъв голям проблем.

Това, което на теб ти се случва в телевизията, правилният ход ли е?

Смятам, че да. Като по-малка си мислех, че ще се занимавам с печат, но пък след като попаднах в телевизията, толкова много ми хареса, че се преобърнаха нещата. Но човек трябва от време на време да прави промени, за да се развива. Първо се занимавах с печат, после станах репортер, започнах да водя новини... Една професия е, свързани са с журналистиката, но са различни. За всяко трябва да се учиш на много нови умения и да развиваш различни качества у себе си. Комфортно ми е да сменям и да правя това, което искам, защото всичко дотук съм искала да ми се случва. В телевизията се мисли и как да се покажат нещата, а не само как да се разкажат.

През куриози минавала ли си?

Да, да се засмея, да ми се насълзят очите, да направя лапсус с някоя смешна дума, но това е в реда на нещата. Показва, че не сме роботи. Случвало се в ранните часове колегата, който върти аутокюто, да заспи, докато чета новини от него. Затова винаги имаме листове или таблети като резервен вариант при подобна ситуация. Случвало ми се е и токчето да ми се счупи преди емисия.

Преди, когато я имаше професията “говорител”, колегите се занимаваха с основната си роля на водещи. Сега говорителите сме журналисти. Опитваме се да сме близо до зрителите, да скъсим тази дистанция, да показваме емоции, разсъждения дори във формати извън новините. Смятам, че това е хубаво.

Кога е твоето време за романтика?

Може би събота и неделя, когато успявам да си отделя повече такова. Обичам да ми е приятно. Не мога да кажа, че съм свръхромантична, но харесвам жестовете, вниманието. И вечер разпускам - с чаша вино на свещи например… И сутринта всеки делничен ден часовникът звъни в 3,20.

И кога си лягаш? В 10 вечерта ли?

Не мога, затова се опитвам следобед да поспивам по час-два. Вечер си лягам към 11. При нас водещият на сутрешни новини е и продуцент на емисията, така че той създава съдържанието, което чете. Затова ставаме толкова рано, за да можем всичко да проверим и да подготвим.

Между другото, се оказа, че много хора гледат ефира ни в 6 ч. - дали се приготвят за работа, дали стават, за да водят децата на училище. Едно от най-гледаното ни време е от 6 до 7ч. Стараем се да сме позитивни тогава, за да започне хубаво денят.

Позабравена дума?!

Желание. Не съм казвала скоро: “Имам желание за...”. Желанията, които имам, гледам да си ги осъществявам, без да търся много чужда помощ. А то понякога не е лошо да си кажеш, защото те невинаги зависят от теб самия. Сега на Коледа е перфектното време за желания!

Кога си ляга, как се свиква да става всяка сутрин в 3:20, кога е времето за романтика – вижте отговорите ѝ в цялото интервю тук.

снимки: Радостина Колева