Вече близо месец Флорина Иванова е част от спортната редакция на bTV. Вечно усмихнатото момиче трупа опит в телевизионната и радио журналистика и печатните медии от 2014 г. Отразявала е различни ресори -политика, съдебна система, информационни технологии и иновации.

Завършила е Американски университет в България с медийна специалност, като още тогава проявява интерес към спортната журналистика. Дипломира се с филм за една от звездите на художествената гимнастика Невяна Владинова, с който обединява страстта си към спорта и документалното кино.

Ето какво още разкри Флорина за читателите на в. "Меридиан Уикенд":

Дузпи в парка

Световното по футбол през 1998 г. е първият ми ясен спомен. С мама гледаме по телевизията, явно много драматичен мач, за щото тя е много напрегната. "Играят, казва ми тя, франция и Италия, ама тихо, че не им се получава играта на нашите хора". Чак и аз започвам да се притеснявам повече за мача, отколкото че децата ме чакат навън да играем "Стражари и апаши". Италия губи драматично след дузпи. Мама е съкрушена, аз също. В крайна сметка не играхме "Стражари и апаши", а отидохме да изпълняваме дузпи в парка... Май това са първите ми допири до професионалния спорт, а вълнението си ме държи до ден днешен. През 2006-а Италия стана световен шампион. Любим спомен. И няма нищо общо с това, че победиха именно Франция на финала...

Гимнастика и скокове във вода

Какво ли не съм тренирала като малка. Занимавах се професионално с художествена гимнастика близо 10 г. Успоредно с това тренирах и скокове във вода, но трябваше да избирам между двете, ако исках да постигам успехи. Избрах гимнастиката заради Лили Игнатова, която беше моят първи треньор - прекрасен човек и страхотен ментор. Честно казано си пазя всички медали и купи в детската ми стая, в апартамента на мама. Рядко се сещам за тях, но като ги видя си спомням за доброто старо време. Сега карам сноуборд. Като цяло обичам екстремните спортове и всичко, което ми покачва адреналина.

Филмът за Невяна

Исках да направя нещо едновременно красиво и поучително. Бях добре запозната с историята и всички трудности, през които тя премина, за да заслужи мястото си в националния отбор. Възхищавах се на смелостта, отдадеността и стремежа й да покаже на какво е способна. Вярвах, че това е не просто филм за историята на спортист, който минава през трудности, а на бъдещ шампион, който става такъв благодарение именно на всички предизвикателства, които са я калили. Затова кръстих филма "Златната надежда". Сега съм щастлива, че от такава Владинова се превърна в истинско "златно момиче".

Камерата я обича

Правейки филма, не съм и помисляла, че ще стана спортен журналист. Винаги телевизията е била голямата ми страст, но преминах през много колебания преди да избера спорта. Докато учех в университета, исках да съм военен репортер. Всъщност все още ми се вижда много вълнуваща перспектива, може би един ден ще стигна и дотам, но засега съм щастлива в спортната редакция на bTV Новините. След като започнах първата си работа в телевизия, бях в новините. Отразявах всичко от политика през съдебна система до иновации и развлекателни теми. В един момент се изморих от шаблонния стил и краткия формат на материалите, които са типични за новинарските емисии и реших, че имам нужда от промяна. Страстта ми и огромната любов към спорта ме насочиха към този сектор. Наистина тук се чувствам на мястото си. Има толкова много истории отвъд крайния резултат, жълтите картони и схемата на игра, които могат да се разкажат по любопитен и красив начин. Това ме мотивира допълнително да работя с желание и интерес.

Флорина Иванова е новото лице на спортните новини по bTV от 20 юни

Екипът на редакция „Новини, актуални предавания и спорт“ се разширява

Взаимоотношенията ни с камерата преминаха през много етапи, но накрая се влюбихме. Снимането ми доставя особен вид удоволствие и много обичам да си играя с всякакъв вид техника.

В момента имам всичко, за което някога съм мечтала. Но и като цяло съм си много щастлив човек.

Две велики сили в едно

Не издавам клубните си пристрастия. На нормалните световни първенства съм за Италия и Германия (да, знам, странна комбинация, но любовта към скуадра адзура наследих от мама, а към Бундестима - просто обичам тази нация, толкова са подредени).