25 латиноамериканци, получили образованието си в България през 80-те години, се срещнаха отново
Как се е променила България за 30 години и какво най-много им липсва от родината ни?
05 Септември 2018
Реклама
В началото на седмицата 25 латиноамериканци, получили образованието си тук през 80-те години, се срещнаха в София и си спомниха за студентските приключения и годините на социализма. Как изглежда България днес през техните очи, разказва репортерът Валерия Кръстева.
През 80-те години Диего Ендара напуска родния Еквадор, за да получи висше образование в България. Студентството се оказва най-хубавото време в живота му.
Диего Ендара: По онова време нали беше социализмът тук. Тогава партията помагаше на хората в Латинска Америка и заради това горе-долу почти всички сме дошли така.
Кое беше най-изненадващо за вас, като дойдохте тук?
Жените. Красота на жените. И просто, как се казва това, което има разлика между жените тука и жените да речем в Латинска Америка. Че тука бяха по-скромни, по-отворени и не се притеснява за другите неща, които понякога се притеснява там.
Когато си заминава за Еквадор през 1990-та, осъзнава колко му липсва България.
Диего: Спокойствие, което имаше тука. Хората, които живееше по онова време. Беше много приемлива, беше много интересна, беше, как се казва, като че ли не ги интересуват материалните неща. Те ми дават без никакъв интерес и това беше хубаво. И това понякога липсва, защото ние живеем по друг система, по капитализма. За мене много ужасен.
30 години по-късно Диего се връща за пръв път у нас. И намира много разлики.
Диего: Първо, има доста коли. Преди нямаше. Има бедни хора, които преди нямаше. Има много богати, които преди нямаше или поне ние не ги виждаме по онова време. А сега се вижда по всяко време и по всяка улица.
Причината за посещението му е среща на 25 латиноамериканци, получили образованието си у нас през 80-те години. Тя се организира от Сдружението на испаноговорящите журналисти и Съюза на българските журналисти.
Къдринка Къдринкова, журналист: Мисля, че България има в тяхно лице едно огромно съкровище. Ние трябва да поддържаме връзката с тези хора, които са пръснати къде ли не по света – в Азия, Африка, Латинска Америка. Това са хора, които са неформални посланици на българската култура. Хора, които изключително обичат нашата държава, защото младостта на всеки, там, където е преминала, това е най-чувствителното, най-хубавото, най-красивото време в живота и това остава завинаги. Така че този мост между България и света ние трябва да го поддържаме жив.
Колумбийката Мария Сепеда Кастро се радва да види бившите си състуденти и си спомня за щуротиите, които са правили едно време.
Мария Сепеда Кастро: Тогава беше забранено да се влезе и да се излезе от блоковете. Вие знаете, имаше много строга закономери за как, кога влиза в блока, кога излиза. Така че до 22 часа беше позволено на студентите да влизат в блока. Обикновено това не се запазваше, защото студентите си намираха начин да влизат. И това го правихме, ако някой живееш на първия етаж, винаги ни вкарваше. Един път обаче един наш приятел отиде да се качва от втория етаж и падна и си счупи ръката. За малко да я отрежат, така че нещата бяха така – големи авентури.
Тя до ден днешен е благодарна за приятелите, които е срещнала, и за доброто образование, което е получила тук.
Мария: За нас беше много интересен опит, че бяхме студенти тука, защото имахме възможността да опознаем българския народ, българската култура и особено имахме контакт с други култури, други студенти от много страни. Връзката с България не свършва. За нас е, и всички го казват, България е втората ни майчина страна, може да се каже.
След два дни в София латиноамериканците се отправят на двуседмично пътешествие из цяла България и се надяват скоро да се върнат отново.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
