Ежедневие в инвалидна количка
Прилики и разлики между живота на хората с увреждания у нас и в Швеция
13 Февруари 2017
Реклама
40-годишният Митко Николов от Видин счупва гръбначни прешлени при момчешка игра край Дунав, когато е едва на 16. През 2001 г. семейството заменя апартамента си с общинска къща с цел по-лесен достъп до жилището.
„Къщата беше в окаяно състояние, нямаше вътрешна тоалетна и правихме много ремонти. Целевата помощ за адаптация на жилище е 600 лева, но реално на нас ни излезе 3000 лева. Бях първият, който взе подобна помощ за област Видин” – споделя Митко, който работи в НПО „Център за независим живот” в София и пътува всяка седмица.
„Имам право на месечна помощ за интеграция, но даже не я получавам от лятото, защото тя е подигравка. За транспорт ми дават 10,25 лева на месец. Ако искам да пътувам с влак, трябва да заявя 2-3 дни по-рано и те, представете си, ще закачат специален вагон” – признава 40-годишният мъж.
„Вероятно 99% от хората с увреждания са бедни, защото нямат достъп до образование. Стават социално слаби заради липсата на работа. Затова хората с увреждания трябва да бъдат подкрепяни от Агенцията за хора с увреждания, а не от Агенцията за социално подпомагане. Ако ние имаме работа, няма да се редим на опашки за социални помощи” – признава Митко.
Вижте във видеото как са решени тези проблеми в Швеция.
