Художник с дебют на 74 години
Един от дългогодишните съветници на Людмила Живкова - Кирил Аврамов, изложи 32 платна
05 Юли 2018
Реклама
В недалечното ни минало той е дългогодишен директор на Комитета по култура. Обикаля света, придружавайки Людмила Живкова в официални и неофициални пътувания. Има пет стихосбирки и много текстове за песни.
Днес обаче 74-годишният Кирил Аврамов ни показва друга страна от себе си, защото преди месец той направи първата си самостоятелна изложба.
Кирил Аврамов:
Защо не съм с четката, а с ножчето? Това е един навик от ранните години, когато съм започнал да рисувам. Бяхме ученици и спомням си, че нямах четки тогава и много ми се искаше да рисувам.
Техниката още не съм й измислил име, но пък и никой друг не работи с нея.
На 74 години дебют е, меко казано, странно, но никога не е късно човек да направи някаква рискована крачка. Да се изложи или пък да се окуражи.
Това е една вътрешна необходимост, това е част от живота ми. От духовния ми живот. Просто не мога без това. Като легна да спя вечер, след два-три часа скачам и започвам да рисувам, защото нещо отвътре ме кара да го правя.
Начинът ми на рисуване е такъв: следвам тези дъсчици, които са на самата плоскост и нанасям върху тях боята. Започвам отнякъде, но не знам какво ще стане и накъде ще тръгне. Те ме водят. Нямам предварителна идея.
Много малко от картините имат предварителна идея какво точно ще стане. Започвам тук примерно, виждам някакви очи, нос или уста и започвам да изграждам фигурата.
Мислил съм си много често дали не сгреших в житейския си път и в развитието си като личност, защото винаги съм имал тази необходимост от рисуване.
Обаче тръгнах в друга посока. През 68-а година, бил съм студент втори курс в Юридическия факултет, се запознах с Людмила Живкова. След завършването се бях насочил към научна работа с проф. Ал. Янков. Имах някакви публикации по право, имах някакви научни разработки и мислех в тази насока да се развивам, но Людмила Живкова ме покани да работя при нея. Увлече ме тази вълна в сферата на културата, но си беше все административна работа, а не творческа.
Организирахме асамблеята „Знаме на мира“, „Тракийските изложби“ и такива неща. Просто не гледах сериозно нито на рисуването, нито на писането и не се изявявах в тая насока. Сега чувствам, че имам сили, възможности и натрупан потенциал.
Не бих се осмелил да правя изложба, но Светлин Русев, с когото се познавах, светла му памет, ги видя тия работи и ми каза, че трябва да ги покажа.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
