Кралят на виното и бирата във Великобритания Оли Смит: Алкохолът е страхотно нещо, но не може да се консумира постоянно
"В Колорадо опитах бира, направена от тестиси на бик. Ако трябва да съм честен, имаше много приятен вкус"
24 Октомври 2017
Реклама
Оли Смит е телевизионен водещ, автор и журналист. Неговите фини вкусови рецептори, знания и заразителен ентусиазъм го нареждат сред 500-те най-влиятелни хора във Великобритания. Често се появява в едно от най-популярните кулинарни предавания по BBC, а скоро започва и вторият сезон на предаването му „Оли Смит по следите на бирата“.
Ето какво сподели той за „Преди обед“.
„Имах възможността да посетя места, където се произвежда невероятна бира. Но още по-хубаво е, че виждаш нещата от друг ъгъл. Например в Колорадо бяхме на рафтинг и се спуснахме надолу по реката. Беше ми интересно да науча, че именно водата от реката отива в пивоварната и допринася за специфичния вкус на бирата там. Във втори сезон ще видите как приключения и природа се комбинират с различните вкусове на кехлибарената течност.
В Колорадо опитах бира, направена от тестиси на бик. Ако трябва да съм честен, имаше много приятен вкус. Може би само текстурата беше по-различна. Бирата с диня опитах в Аризона. Този щат е много горещ, там е пустиня, има само гърмящи змии и кактуси. Но има и места, където се отглеждат изключително вкусни плодове. Отидохме в малката ферма за дини на Джонатан. Заедно с него избрахме правилната диня и направихме бира от нея. Получи се много свежа за горещините.
Те си казват: „Аз ще създам най-вкусната бира на света. Ще струва малко повече заради интересните съставки, но пък ще бъде толкова добра, че всички ще искат да дойдат и да опитат от нея, да опитат храната, да намерят нови приятели“. Веднага се вижда как около пивоварните се раждат общности. В Щатите наистина всеки има усещането, че може постигне каквото си науми и това много ми харесва. Мисля, че целият свят може да се поучи от тях в това отношение.
Всичко започна от един магазин за вино. Когато бях на 20 години, работех като склададжия и разнасях кашони по цял ден. В онези дни имаше една установена винена култура. Във Великобритания виното беше за определен тип хора, не беше разпространено и популярно. Но тогава опитах вино от страни като Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка и видях колко жизнени и плодови са те, като нищо, което бях опитвал преди.
Започнах с разнасянето на кашони. Едновременно с това пишех от време на време за филмови и телевизионни проекти, за едно детско предаване. Беше страхотно, но виното беше голямата ми страст. Имаше един телевизионен конкурс, наречен „Винен идол“. Включиха се 6000 души. Трябваше да направим много дегустации, да си водим записки. Наредих се сред последните 10, после сред последните трима. Трябваше да се изправя срещу сомелиери, хора, чиито семейства от години правят вино, а аз бях просто страстен ентусиаст и аматьор. Но харесвах хората, обичах да споделям с тях и беше страхотно, че спечелих. Това беше моето прослушване за телевизионно шоу по един сателитен канал. Спечелих го и после хората започнаха да ми предлагат все повече работа, опитвах все повече вино и ставах още по-ентусиазиран. Корковата тапа беше отпушена от мен и нямаше връщане назад.
Някой може да каже „Аз не обичам да пия, но харесвам портокалов сок и печено пиле.“ Моята задача е да чуя това и да кажа „Може би тази бира с плодов аромат и нотка цитрус ще ти допадне.“ Когато оценявате която и да е напитка, трябва да търсите баланса и да разберете, че когато вкусът остава и след първата глътка, значи е добре направена.
Много е важно, особено в моята работа, да бъдеш умерен. Алкохолът е страхотно нещо, но не може да се консумира постоянно. Важно е да си даваш почивка, да се поддържаш във форма. Обичам да се разхождам, да играя тенис. Трябва да има баланс в живота.
Какво ще правя, ако някой ден дъщеря ми се прибере вкъщи пияна? О, тогава майка ѝ ще се разправя с нея. Аз ще се скрия в някой ъгъл“.
