Невероятната история на д-р Данчева, която губи ръцете и краката си, но не и желанието да живее и да помага на другите
"Сега помагам на хора, които са в моето положение. Имам щастието да работя това, което ми харесва"
09 Ноември 2017
Реклама
Д-р Даниела Данчева е в разгара на младостта си, когато тежък инцидент отнема четирите й крайника. Вместо да оплаква живота без ръце и крака, тя намира сили да се бори с ежедневието, но и да помага на другите. Самата тя не понася да я наричат човек в неравностойно положение и предпочита думата инвалид. Участвала е във филми с участието на Антонио Бандерас и Джон Кюсак.
Ето какво сподели тя с нас:
През 1984 г. имах тежък инцидент, след който ми ампутираха четирите крайника. В санаториума в Павел баня изчетох много книги лежейки и си казах: така няма да я бъде.
Започнах отначало. Първото ми качване на ескалатор с протезите беше голям страх. Научих се и кола да карам.
Сега помагам на хора, които са в моето положение. Имам щастието да работя това, което ми харесва.
Обличане, хранене, заключване на врати – за всичко това трябва голямо търпение, но пък те кара да живееш по-организирано.
Единственото ми хоби е да карам кола. Тя е моят космически кораб.
Любовта – това е приключен епизод от моя живот. Какво да ви кажа, едни неща ги има, други ги няма. Това е положението. След инцидента едно мое гадже ми каза „Дани, аз, ако бях на твое място, ще взема един пистолет и ще се гръмна“. Викам „Така ли бе, Гого“.
Най-голямото удоволствие за мен е да изляза навън без колата и вятърът да духа в бузите ми. Цялото ми тяло е с протези и вятърът го усещам единствено на лицето.
Участвала съм на маратона в Торонто. Ходейки. По едно време заваля дъжд, но си викам – трябва да завърша.
Когато има празници – Великден, Коледа, обичам да си стоя вкъщи. Махам всички тези чужди тела от мен и чета книги, слушам музика, гледам телевизия. До леглото ми има сигурно 10 книги, които така и не успявам да прочета.
