Той е благодетел, шампион по автомобилизъм и всеотдаен баща. Най-голямата му победа в живота е покоряването на тежкия тур "24-те часа на Льо Ман", а изтъканото му от адреналин тяло е обвито с безгранична филантропия. На 24 септември британският автомобилист Ник Левентис и Димитър Бербатов изведоха на терена два отбора в демонстративен мач от кампанията срещу агресията "Усмихни се".

Ето какво сподели автомобилният състезател пред Костадин Филипов.

Ник Левентис:
С Бербатов се познаваме отдавна, още докато той играеше в Манчестър Юнайтед. Оказа се, че имаме съвпадение в идеите на нашите две фондации - да подпомагаме децата и младите хора да спортуват и да са физически активни. Това ни събра - химията между общите ни благородни каузи. С Димитър Бербатов, който е посланик на спорта по света, решихме заедно да вдъхновим българите да опитат различни видове спорт и да усетят ползите от това.

Фен ли си на Бербатов?
Подкрепям всичко, което Димитър Бербатов прави. Фен съм не само на него и футбола, но и на всеки друг вид спорт. Страхотно е, че Бербатов използва неговата успешна кариера, за да подпомага много каузи в България. Знаете ли, че най-близките в моя живот са именно от България. Те са хора, които са ми помагали, когато съм бил в безизходица и съм имал нужда от приятелска ръка. Тяхната помощ в трудни за мен моменти е причината те да са дълбоко в сърцето ми и аз съм им много благодарен.

Ако преди някой ми кажеше, че ще имам много силна връзка с България, нямаше да му повярвам, но животът поднася много изненади. Един от моите най-близки хора е от България. Срещнах го при много странни обстоятелства - той направи едно много добро дело за мен и семейството ми. Людмил работеше като куриер с мотор във Великобритания. Станал очевидец на катастрофа, при която приятел на татко ми е станал жертва. Блъска го друг шофьор и напуска местопрестъплението. Людмил започва да го преследва, настига го и му взема всички лични данни. Половин година след това той беше поканен на благодарствена вечеря, на която присъствах и аз. Впечатли ме неговата жертвоготовност към непознат човек и го поканих да бъде мой личен шофьор. Постепенно Людмил се превърна в най-добрия ми приятел и колега. Да, наистина е странно как може да се стече животът на всеки човек.

Преди да се отдаде на автомобилния спорт и да създаде собствен състезателен отбор, Ник Левентис е бил надежда в ските. Тежка травма на пистата обаче е причина да забрави завинаги белите спортове.

След инцидента на пистата осъзнах, че с моята спортна кариера е свършено, но днес, поглеждайки назад, си давам сметка, че човек не бива да се предава. Всеки в живота си има тежки моменти, а някои дори претърпяват и инциденти. Важно е в такива моменти да не допускаме отчаянието да ни застига и да вярваме, че когато една възможност си отива безвъзвратно, то друга се отваря. Автомобилният спорт ми беше изключително необходим, той беше нещо като рехабилитация за гръбнака ми, всъщност мотоспортът ме откри. А в този момент и баща ми работеше в този бранш. Спортната кола ми помогна да укрепя гръбнака си - позицията, в която съм седнал, начинът, по който държа волана. Ето защо реших да продължа в автомобилния спорт, защото именно той ми помогна да се възстановя бързо, а и да стана това, което съм днес.

Филантропията не ти е чужда. Преди 8 години осъществи скок от 9000 метра с парашут с благотворителна цел. Каква беше каузата?
Да, през 2010-та скочих с парашут от Еверест. Беше трудно и опасно, но крайният резултат си струваше - събрах 100 хиляди евро за деца, които са били държани в робство. Бях втрещен от размера на детската експлоатация в Тайланд. В азиатската страна детската проституция има колосални размери, засегнати са не само момичета, но и момчета. Спомням си, че в онзи момент тези деца бяха вземани от разтърсваната от гражданска война съседна Бирма. След като научих това, си казах, че трябва лично аз да направя нещо за тези потиснати и обругани деца. Децата са моя кауза, те са част от моя живот, ето защо прибегнах до този изключително опасен и нестандартен метод - скок с парашут от такава височина.

Ник Левентис и отборът му „Страка рейсинг“ печелят едно от най-тежките автомобилни състезания "24-те часа на Льо Ман". Страка е името на фермата на баба му в Кипър.

Неслучайно избрах това име. Основната причина бе, че баба ми беше столетница, доживя до преклонните 103 години, а пък аз си пожелавам Страка рейсинг да я надмине по дълголетие и да достигне 104, което ще бъде чудесно.

Какъв беше като дете и искаш ли синовете ти да наследят твоя начин на живот и да се занимават със спорт?
Бях много любознателно дете, но и много щастливо, тъй като имах възможността да обикалям много по света света, да се запозная с различни култури и да се срещна с много хора. По-големият ми син е запален по футбола, той е фен на Челси. Малкият също има спортни заложби, ето защо се надявам аз да бъда добрият пример за тях. Предният път, като бях в България, беше навръх Деня на бащата. Тогава се бяхме събрали много татковци с децата ни да спортуваме заедно. Важно е един баща да бъде пример на своите наследници, що се касае за тяхното бъдеще, но и по отношение на спорта като цяло.

Как се казват синовете ти?
Големият ми син се казва Марли, а малкият Зайън.

Защо реши да ги кръстиш така?
Реге музиката има огромно влияние в моя живот. Когато бях малък, може би тригодишен, нашите ми казваха, че единствено песните на Боб Марли са успявали да ме успокоят. А аз бях наистина свръхактивно дете. Голяма част от детството ми съм прекарал с родителите си на Карибите, а там се слушаше предимно реге музика. А и има нещо друго – възхищавам се на Боб Марли! Той има огромен отпечатък в живота ми. Влияеше ми не само неговата музика, но и историята му. Той е успял да приобщи толкова много хора от целия свят с музиката си. Ето защо кръстих по-големия си син на него, а малкия - Зайън, което в реге музиката се асоцира с рая на земята. Тези две имена носят мир и любов и събират хората по света - нещо, в което вярвам искрено.

Според Ник Левентис, в света, в който живеем, всеки един от нас може да помага. Не е задължително да е винаги финансово, нужна е дори малка позитивна постъпка, с която да предизвикаш някого да се усмихне.

Усмивката е безплатна, тя е свобода. Човек няма извинение да не се усмихва, усмивката е първата стъпка от пътя за преследване на мечтите. Смятам, че това е най-големият урок, на който искам да науча всеки - усмихвайте се винаги, дори и в трудни моменти. Усмихвате ли се, вселената ще ви отвърне със същото и вашите мечти ще се сбъднат.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на