Обичаят, свързан с украсяването на елхата, възниква в Древен Египет, но вместо елха там са украсявали палми. По-късно германските племена започват да кичат вечнозелени клонки, а чак след 1597 г. и цели дървета.

В началото на ХIХ век започват да се произвеждат различните видове гирлянди и стъклени топки, а американците патентоват електрическите лампички и елхата придобива съвсем друг вид.

С масовото навлизане на дръвчетата като неизменен елемент от коледните празници се появява и проблемът с изсичането им и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология. Първоначално те са само зелени, а след това из Западна Европа се появяват червени, сини, розови и дори оранжеви.

Цените им също са доста различни. У нас варират от 30 до 100 лева, а с двайсет процента повече плащат за елхичка в Унгария и Словения.

Има обаче и такава, чиято цена достига 83 хиляди евро и миналата година бе поставена в центъра на Белград. 2018-та пък ще бъде запомнена с луксозната елха на дизайнера Даян фон Фюрстенберг, която украси бутиков британски хотел. Върху него има стотици ръчно изработени стъклени топки в синьо, 150 стъклени сърца и 8 хиляди сребърни листа.

Последният моден писък при масовите елхи е с адрес Англия. Там измислиха изкуствено дръвче, чиято украса не може да бъде достигната от домашни животни и малки деца, защото клоните, на които се поставят играчките, са фиксирани само във високата част на стъблото.

В някои държави като Австрия и Хърватия започват да украсяват още в средата на ноември, докато на Балканите сме свикнали да кичим коледните дръвчета в първите дни на декември и да ги прибираме след 15 януари.

Гледайте
цели епизоди на