Силвия Германова за баскетболната слава
Олимпийската вицешампионка избира да играе с номер 14 заради Йохан Кройф
13 Ноември 2017
Реклама
Силвия Германова, едно от големите имена на женския ни баскетбол през 80-те, печели сърцата на публиката с красота, интелект и финес. И с фланелката с неизменния №14 върху гърба.
Но защо точно №14? Олимпийската вицешампионка и носителка на КЕШ сподели в предаването "Преди обед", че когато прохожда в баскетбола, вече е закъсняла и трябва да избира само между два номера: 14 и 15.
"Избрах 14. Тогава Йохан Кройф бе изключително магнетична и колоритна фигура в света на спорта. През годините, в които се състезавах, винаги съм искала поне малко да приличам на него", разказва шесткратната поред шампионка на България и шест пъти поред носителка на Купата на страната с "Левски-Спартак".
Така къдрокосото момиче, родом от Гоце Делчев, прави първите си стъпки под коша в Пловдив. С №14 и с мисълта за великия холандски футболист и впоследствие треньор Йохан Кройф.
Спортната ѝ съдба започва на пистата за лека атлетика. Висока е и треньорите я забелязват на едно ученическо първенство по народна топка през 1973 г. Следва обаче тежка контузия на крака и дълъг престой в ужасна шина, която така я стресира, че не иска и да чуе за спорт, камо ли за баскетбол, за който я агитира настойчиво Христо Костов – един от известните наши треньори от близкото минало.
"Накрая баща ми взе решението вместо мен. Треньорът бе намерил свой познат, който да го убеди. Казах му: Ама, аз не искам да тренирам баскетбол. Но той отговори: Не, ще играеш." И така стана. Ние бяхме поколение, което бе възпитано да се подчинява и да зачита авторитетите. След години, когато вече играех и често се контузвах, той бе този, който постоянно ми повтаряше да спра. А моят отговор бе: Не, няма. Ти взе това решение и аз просто играя. Връщане назад няма."
От игрищата на сгурия и китайските гуменки върху краката си, Германова извоюва мястото си в олимпийския отбор за игрите в Москва 1980, където България печели сребро, а тя е редом до легенди като Надка Голчева, Петкана Макавеева, Пенка Стоянова, Пенка Методиева.
С Голчева и Макавеева покоряват и Европа с "Левски-Спартак", през 1984-та в Будапеща. Горчилката е година по-късно, когато "сините" губят битката за европейската купа с точка разлика и не без "помощта" на съдиите и така не успяват да дублират успеха си.
Европейската вицешампионка с България от Италия 1986 завършва две висши образования у нас – журналистика и българска филология, преди да заживее във Франция през 1989 г.
Първоначално заминава, за да играе баскетбол във Вильорбан, но с мисълта, че ще се върне. Днес, 27 години по-късно, Силвия се радва на двете си пораснали момчета Александър и Климент, а всяка събота преподава български език в българското училище в Марсилия. Отскача до родината, за да презареди батериите и да се събере със съотборничките си, за да си спомнят за славните времена, в които пълните трибуни на залите у нас и в чужбина скандират познатия рефрен: "И сме най-красиви, и сме най-добри."
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
