Валерия: Фермата вече ми липсва

"Защо си мислите, че Пешо е истински? Може да е митичен герой. Оставям ви тема за размисъл".

Валерия: Фермата вече ми липсва

Реклама

Валерия Дочева:

Фермата вече ми липсва, но пък се радвам, че съм при семейството си.

За мен най-голямата награда е, че на финала бих двамата мъже по време на игрите.

Мечтата ми е да се занимавам със спорт и да направя собствена зала, в която да развивам спорта. Щях да вложа наградата в това, ако бях спечелила.

Съжалявам единствено, че във „Фермата“ бях прекалено добра към някои хора. Опитвайки се да не нараня Алек, навредих на себе си. Бях объркана. Получи се едно недоразумение.

Животът във „Фермата“ е много странен. В един момент си мислиш, че друг свят навън не съществува. Отдадох се на емоцията, но си бях поставила граница, която да не преминавам. Алек ме впечатли с това, че до последно не се отказа. До момента, в който ми пуснаха видеото как той плаче на ратайския бряг, мислех, че това за него е една игра. След това нещата се промениха.

Досега мъж не ме е свалял толкова настойчиво.

Не смятам, че Алек е бил като ракета носител за мен. Той винаги правеше женски дуели, което застрашаваше мен.

Сега ще разберем дали може да се случи нещо между нас. Аз съм в Стара Загора, той е в София. Извън „Фермата“ живеем в два различни свята. Мисля, че и той се убеди в това. Имаме добри отношения, чуваме се, но е по-трудно, отколкото си представях.

Защо си мислите, че Пешо е истински? Може да е митичен герой (смее се). Оставям ви тема за размисъл.

Вътре беше спокойно, защото не знаеш какво се случва във външния свят. Навън започна да ме залива много информация, коментари. Главата ми щеше да гръмне, но вече съм добре.

Родителите ме подкрепят. Относно любовните истории, тати е малко по-скептичен. Думите му бяха „Всеки път едно и също. Какво им правиш на тези мъже?“.

Детството ми премина изцяло в залата. Не съм ходила на село или да играя пред блока. Всеки медал ми е ценен. В Будва взех златен медал на съчетание с бухалки, може би това ми е любимото отличие. Този спорт е много обсебващ, затова уча в НСА за треньор.

Все още се чудя дали да остана в Стара Загора или да дойда в София. Първо да се развия професионално, а после ще търся мъжа на живота си. Нацепените батки не ги харесвам. Добре е все пак да спортува, за да бягаме и караме колела заедно.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg