Петър Ванев:

Живях седем години в Англия, но по едно време вече исках да хвана раницата и да попътувам. През август 2016 г. напуснах работа и отидох в Азия. После реших, че трябва да измина Тихоокеанския хребетен път. Исках да имам някакво постижение, с което да се гордея. Освен това, нито един българин не е минавал по този път. Питах разни български институции и те ми отговориха, че няма. В самите регистри на Тихоокеанския хребетен път видях едно българско име, Даниел Богданов, но се оказа, че това е унгарец, който живее в Австралия.

Вървях минимум по 12 часа на ден през тези пет месеца. Раницата варираше от 15 до 25 кг. Краката ми пораснаха с номер и половина. Болежките са много – крака, гръб, рамене.

Преходът е опасен. Тази година има два смъртни случая от удавяне в Сиера Невада. Моят най-критичен момент също бе там. Това е планинска верига в щата Калифорния, която достига до 4000 м н.в. Последната зима е била много тежка и аз изминах през месец май около 700 км, по които все още имаше доста сняг. Бях с други хора, би било доста глупаво да мина сам този участък. Улесни ни това, че повечето реки бяха замръзнали и лесно ги пресякохме.

Спахме на палатки при минус 10 градуса. Случвало се е през нощта да правя коремни преси, за да се затопля.

Много е хубаво, че по трасето намираш чанти, в които хора са оставили храна за туристите. Това е голямо облекчение – да хапнеш енергийно барче или плодове.

Иначе се храним с дехидратирана храна. В населените места, близо до трасето, продават такива неща, защото това е цяла индустрия. Тази година бяха издадени около 3000 пропуска за маршрута.

След всичко това осъзнах, че мога да бъда мотиватор за много хора, които срещам и им споделям своите преживявания.

Засега смятам да живея в България.

Гледайте
цели епизоди на