Цветанка Ризова: Студиото ми липсва, но не съвсем, защото то продължава да живее. Това е един от най-щастливите в професионално отношение моменти – това, че тези деца поискаха това студио. Затова няма как да ми липсва съвсем. Знам, че то живее и живее много красиво, много умно, много вдъхновено и с много любов.

Спомням си първото си влизане в ефир. Толкова бях притеснена. Трепереше ми гласът, трепереше ми сърчицето, трепереха ми ръцете, краката, цялото тяло. Но след това, когато започва самото предаване – дори и първото, човек се успокоява. И може би това е най-хубавата част – когато цялото вълнение изведнъж спира и ти се съсредоточаваш само върху това, което трябва да свършиш.

Няма рецепта за справяне със сценичната треска. Аз смятам, че за нищо в живота няма рецепта. Всеки сам се преборва със своите страхове, със своите вълнения, със своите притеснения. Всеки сам преодолява предизвикателствата. Аз не вземам и не давам за нищо рецепти. Човек трябва сам да се намери.

Ще науча децата че ако не си обичат професията, нищо няма да се случи. Когато човек отива на работа с чувството, че трябва да отметне един ден и чака да дойде часът, в който трябва да си тръгне, просто да не се занимават с това. Нека всеки от нас намери професията, при която отива с радост и си тръгва с радост и любов. И не му тежи, ако трябва да остане. През целия ден трябва да изпитваш положителни емоции. Не изпитваш ли любов към това, което правиш, е по-добре да не го правиш.

"Лице в лице с бизнеса" е нова рубрика, която започваме. Това е "Лице в лице" с младите хора, дори с децата. Непрекъснато чуваме, че бизнесът няма работници, няма служители, които да отговарят на нуждите на деня, на месеца, на годината. Тази рубрика ще покаже от какви хора има нужда бизнесът. От какви професии, от какви умения. Ще дадем думата на бизнеса да разкаже за това. „Лице в лице“ има невероятен резултат при младите хора и затова то е ориентирано към тях именно. И се надявам, че това ще бъде частичка от пътя към тяхната ориентация.

Гледайте
цели епизоди на