Журналистът на bTV Александра Кръстева-Стоянова се завърна след период на майчинство като продуцент на сутрешния уикенд блок "Тази събота и тази неделя" и като автор на рубриката „Любовта е…“. В интервю за Пепа Йорданова и в-к „Всичко за семейството“, тя споделя повече за майчинството, живота и професията си.
Върна се от майчинство през февруари, лесно ли превключи на работен режим?
В интерес на истината, много по-лесно, отколкото си мислех. Направих дълга пауза - две години и половина. Мислех, че тотално ще съм загубила ритъма и ще ми е трудно да се върна в час. Изненадващо и за мен много бързо се случи. Може би след около седмица-две се чувствах сякаш изобщо не бях отсъствала. Радвам се, защото се притеснявах колко време ще ми е нужно.
Как се оправяте сега с малкото?
Със съпруга ми сме много организирани. Успяваме да разделим времето си така, че да успеем и да си свършим работата, и да обърнем внимание на Виктор. Разбира се, уморително и изтощително е. Но това е съвсем нормално. Всеки с малки деца знае, колко физически и емоционални усилия коства. Смятам, че се справяме успешно. Разбира се, доколкото е по силите ни.
Какви са сега ангажиментите ти в телевизията?
Съчетавам две неща в предаването. Помагам в продуцирането, възобновихме и една леко позабравена наша рубрика, която се казваше "Менделсон", а сега е "Любовта е...". Поверена е на мен. Разказвам любовните истории на известни двойки в България. Много ми приятно да го правя, защото когото и да срещнеш, винаги можеш да вземеш нещо от неговата история и за себе си. Като съвет, като история, опит. Особено от двойките, които са от много години заедно. Любопитно е, ако двойката те допусне в живота си. Даваш си сметка, че независимо дали си популярен, проблемите на хората са еднакви, преминават през сходни препятствия. Така че ми е наистина много приятно. Безрезервно вярвам, че в българския ефир има нужда от ведрина, от любов, от смях, от нещо положително. Разбира се, важните теми от новините вълнуват всеки един от нас и засягат живота му. Но трябва да се намери местенце и за нещо лично, което също ни вълнува. Смятам, че с тази рубрика успяваме да го постигнем.
А какво прави един продуцент?
Какво ли не. От подбора на темите и подходящите събеседници, защото в уикенд сутрешен блок идеята е да обобщиш най-важното от седмицата. До чисто технически неща - от надписите до преките включвания, монтиране на кадри, гледане предварително на материали. Много неща са, със сигурност е интересно. Отчасти го бях правила, но не в пълния му смисъл. Допълнителен опит е за мен. Хубавото е, че продължавам да правя и интервюта, щеше да ми липсва, ако бях спряла.
Имаш ли правила, които следваш в работата си?
Да съм искрена. Следвам вътрешния ми критерий дали нещо е важно и дали е направено правилно. И още - ако имам някаква работа за вършене днес, я свършвам днес. Закон е при мен. В телевизията всички сме свързани. Ако един не си свърши работата, това препъва следващия и следващия и става омагьосан кръг. Пък и в журналистиката всичко се случва сега, на момента.
Няма как майчинството да не те е променило като човек, а как влияе на работата ти?
Със сигурност като човек разкри нови дълбини в мен. Работата в телевизия и въобще в медия е много стресова. Човек, който не се е докоснал до сърцето на нюзрума няма как да го разбере. Когато си преминал през нещо като майчинството, успяваш да се справиш със стреса много по-рационално и да излизаш от трудни ситуации много по-лесно. От тази гледна точка със сигурност ме промени. Отговорността е различна вече. Всяка тема, която покажеш в ефир, особено такива, свързани с деца, няма как да те остави безразличен. Даваш си сметка колко теми са важни и трябва да бъдат разказани, особено свързани с образованието, с бъдещето на децата ни.
Искаш ли да промениш нещо в себе си?
Смятам, че хората неизбежно се променят. Искаш или не, животът ти поднася толкова различни ситуации, че да останеш един и същ би било много безсмислено. И все пак смятам, че хората са такива, каквито са. Това не означава, че трябва да спират да се търсят или да се отказват да откриват още нови неща за себе си, да претърпяват промени. Но генерално ти вътре в себе си си такъв, какъвто си. Би било нечестно към теб да кажеш "Не, ще променя това и това". Означава да се превърнеш в друг човек. Много съм организирана, винаги имам в главата си 15 хиляди задачи, които трябва да се свършат. Понякога се изтощавам от това. Ако успея да се поотпусна, би било добре.
Какво е твоето мерило за успех?
Начинът, по който се чувствам вечер, като си легна. И в работата, и в личния живот е така. Ако се чувствам спокойна, че съм свършила нещо, както трябва, това е успех. Виждала съм много хора, които са на високи позиции, постигнали са това, което за останалите е огромен успех, а всъщност не им е пълно отвътре. Или пък нямат време да се насладят на живота си, да си починат. Това за мен не е успех. Успехът е да ти е спокойно, да ти е леко за душата, да не чувстваш вина за нещо, да не си предизвикал съзнателно неприятно чувство у някой друг.
Как си представяш живота си след 10 години?
Въобще не искам да си го представям. Животът ми е доказал, че се случват толкова неочаквани обрати, че да градя план какво точно ще се случи, ми се струва доста несериозно. Предпочитам да съм изненадана. Като всяко човешко същество се надявам да съм здрава, детето ми да е здраво, близките ми да са добре. Сигурна съм, че ме очаква нещо хубаво.
Цялото интервю може да прочетете в брой 30 на в-к „Всичко за семейството“ от 25 юли 2024 г.
