Антон Хекимян: Трябва непрестанно да отстояваме истината и журналистическите принципи

Реклама

За предизвикателствата пред медиите днес, какво научихме от журналистите преди нас и какво промени историята ни в последния четвърт век – директорът на отдел „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV Media Group разговаря с Елза Тодорова за dir.bg

Отстояване на истината и на журналистическите принципи с проверка на информацията и непрестанно показване на валидното спрямо провереното. Така Антон Хекимян, директор "Новини, актуални предавания и спорт" в bTV Media Group, вижда рецептата за противодействие срещу предизвикателствата, които стоят пред днешните медии.

Признава, че тези, които спазват журналистическите стандарти, често стават жертва на сайтове с незнайни имена, които хвърлят прах в очите, само за да получат необходимите кликове. Заблудени от тях, след това хората държат сметка на разпознаваемите медии защо са ги излъгали. Но в критични моменти, когато обществото има най-силна нужда да получи качествена информация, я търси и намира именно в традиционните медии, "които днес едва ли не погребваме".

В интервюто двамата говорят не само за предизвикателствата пред медиите днес, а и за това какво научиха от журналистите, от които "сме крали занаят", какво промени историята ни в последния четвърт век и накъде оттук насетне. Поводът е не само 25-ия рожден ден на Dir.bg, но и нуждата да погледнем към следващите 25.

И като говорим за бъдещето, Хекимян вярва, че журналистът трябва да е мечтател - не наивник, а мечтател! И не да мечтае да го показват по телевизията или да го снимат за дигитални платформи, а да работи за кауза и да иска да промени нещата към по-добро. Защото журналистите трябва да са онзи здрав гръб, онази здрава опора, която да позволи на обществото да бъде с високо вдигната глава и да има то изисквания към хората, които го управляват.

Разговорът с Антон Хекимян може да гледате като видео тук, а част от него да прочетете по-долу:

Да започнем от там какво правехте преди 25 години? 

Не съм много добър в математиката, но изчислявам, че догодина ще станат 20 години, откакто влязох за първи път в bTV като стажант. Тоест, преди 25 години трябва да съм бил в 8-и подготвителен клас в гимназията. 

Тогава вълнуваха ли Ви новините и как съзря идеята, че ще се занимавате с журналистика? 

Да се занимавам с журналистика като идея в моето съзнание изплува в 12-и клас. Не съм от хората, които години наред мечтаят и мислят какво точно искат да бъдат. По-скоро съм от тези, които изчакват да дойде правилният момент, за да вземат актуалното решение спрямо момента и спрямо това на какъв етап от живота си съм. Дори тогава съм разсъждавал по този начин. Не съм мислил, че ще се занимавам с журналистика. Започнах съвсем шеговито да издавам едно вестниче, което пишех на ръка, за нашия клас в гимназията, но то беше в периода, в който вече бях решил, че ще кандидатствам във Факултета по журналистика на Софийския университет, където и бях приет като първо желание. Сега от дистанцията на времето си давам сметка, че не знам какво друго бих могъл да правя и в какво друго бих горял по начина, по който го правя сега. 

На завършващите същия този факултет в началото на май казахте, че трябва да бъдат мечтатели. От дистанцията на човек с кариера продължавате ли да мечтаете? 

Ако човек иска да е журналист, няма как да не е мечтател. Но мечта не в посока да ни показват по телевизията или да ни снимат за дигиталните платформи, а за да вършим нещо, което ни харесва и това нещо да е посветено на кауза. Ако ти си посветил живота си на кауза, няма как да не си мечтател. Това не е валидно само за журналистите, а и за други сфери, но може би пък за нас е валидно с по-голяма сила, защото ние искаме да променим нещата към по-добро. И смятам, че хората това очакват от нас. 

На завършващите Факултета по журналистика тази година им казах и нещо друго - че хората ще очакват от тях да са супер герои. Колкото и да си говорим, че хората не вярват на медиите, че не гледат новини и смятат, че авторитетите вече не са това, което са - не само в журналистиката, а и в много други професии, дълбоко вярвам, че това не е така. Много от надеждите на хората са свързани с това ние да им помогнем. Виждам го като желание от тях и като сигнали, които ни изпращат - понякога като на последна инстанция, защото борбата с институциите наистина може да е много трудна. Но когато се включат журналистите, нещата се случват много по-бързо, за съжаление. И казвам за съжаление, защото не би трябвало да е така. 

Ние обаче по някакъв начин сме опора за обществото. Виждам го най-вече в критичните и драматични ситуации, и то не само в България - войната в Украйна, земетресението в Турция. Зрителският интерес в такива моменти наистина стига максимума, защото хората искат да получат информация, търсят я от качествени източници и я намират точно от традиционните медии, които в днешно време едва ли не погребваме. Вярвам, че журналистите са супер героите на обществото и който иска да бъде такъв, трябва да свикне, че към него ще има много очаквания и много изисквания.

И трябва да е много критичен към себе си. 

Това е първо. Първа е критиката към себе си - как направих този репортаж, как разказах тази тема, бях ли достатъчно обективен, залитнах ли някъде. 

Още Сократ казва "Аз знам, че нищо не знам", тоест, че не можем да знаем нещо с абсолютна сигурност. Днес фразата е много актуална на фона на цялата пропаганда, с която трябва да се борим ежедневно. Възможно ли е според Вас да сме абсолютно сигурни в нещо? 

Трудно, но именно затова са традиционните медии. Защото хората в днешно време получават информация от социалните мрежи. Включително, винаги давам пример с майка ми, която е на 70 години, да е жива и здрава, и вече е прочела всички новини от Facebook. Въпросът обаче е какво получава тя като информация през социалната мрежа. Дали тя и изобщо хората са достатъчно критични към източниците, които виждат.

Много често медиите, които спазват журналистическите стандарти, са жертва на всички останали, които се наричат под някакво измислено име - точка БГ, да не споменавам конкретни. Хората четат и след това казват: "Ама то не е истина". Но тъй като познават нас - bTV, Dir.bg, националната телевизия и т.н. ние излизаме виновни и питат защо сме ги излъгали. Не, не сме ви излъгали ние! Излъгал ви е някой друг, който е искал да ви хвърли прах в очите или да му отворите статията, за да получи необходимите кликове.

Всичко това е голямото предизвикателство за медиите и то не е от днес, а още от времето, когато преди години станаха модерни думи като fake news (фалшиви новини), пост истина и всичко останало, с което се сблъскахме - разрушаването на институцията медии като авторитет от неголяма част от политиците не само в България, и то на много високо ниво. Всичко това ние трябва да приемаме просто като поредното предизвикателство, с което трябва да се борим на всекидневна база. Не да се оплакваме, че социалните мрежи или нещо друго ни е проблем, а да отстояваме качествената журналистика и принципите си. И в трудни моменти хората се обръщат към нас и тогава разбират къде е истината. 

Освен социалните мрежи и пропагандата, като други предизвикателства за журналистиката се сочат deepfake технологията, изкуственият интелект, инфлуенсърите, които повлияват големи групи хора. Доколко те могат да застрашат това, което правим? 

За съжаление, това не е бъдеще. Това е животът, който живеем днес. Аз много усилено следя какво се случва в социалните мрежи - черпя информация от там, резюмирам, следя много различни групи. Правех го още като репортер, но тогава нямаше толкова много социални мрежи, тепърва Facebook навлизаше в България. Докато сега са безброй социални медии и дигитални платформи, които да следиш. Опитвам се да проследявам всичко, да гледам процесите, включително в TikTok, Instagram и най-различните възможности, които ти дават другите комуникационни канали. 

Риск определено има и ние трябва да се борим чрез отстояване на принципите, с проверка на информацията и с непрестанно показване на валидното спрямо провереното. Инфлуенсърите често не само рекламират, но и въздействат на част от обществото, опитват се да повлияват в една или друга посока. Следейки ги, хората за себе си са прави, защото много често като част от разслоението, което наблюдаваме, вярват в нещо, търсят своята истина - да я чуят от човека, който ще им каже точно това, което те искат да чуят. Това донякъде е големият проблем - те следват групите, в които ще намерят сродни души, сродни интереси, ще се самонадъхат там и много трудно ще видят истината. Затова медиите, които проверяват информацията си и които държат на стандартите, много често са виновни за нещо. "Вие защо не взехте нашата позиция?". Ами не можем да я вземем, защото има и друга позиция и ние трябва да я покажем. И тъй като не сме съд, зрителите да направят своята преценка информирано - има проблем и той има две страни. Ние сме тези, които трябва да защитават интереса на обществото и го правим, но, както казах, понякога се случва да ни питат защо сме показали мнението и на друг човек. Правим го, защото за да си журналист, означава да покажеш и другата страна. Това е истината. 

Факт е, че една от основните ни задачи е да търсим всички гледни точки, но съгласен ли сте, че започваме да обезценяваме думата "експерт" в желанието си да излъчим повече гледни точки? 

Ако някой обезценява дума, то е заради несъстоятелността на самия човек, който ще се появи като такъв и ще говори нещо. Същото е с журналистите, лекарите и много други професии... Да, ние каним експерти като гости, допитваме се до тях, като се стараем чрез подбора им да търсим достоверност, експертиза, доказана чрез дипломи. Разбира се, пак някой би могъл да го приеме конспиративно - че насочваме общественото мнение. Но не!

Друг въпрос е, че ако ние не вярваме на университета, не трябва да вярваме и на експерта, на себе си, на журналиста. Има една фраза "Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар". Тя е забавна, но не вярвам в това. Аз вярвам, че има хора, които вършат работата си със сърце, с желание и знаят, че на гърба им лежи отговорност. И смятам, че търсейки експертите, на нашия гръб лежи отговорността да намерим експерта, който наистина ще каже на обществото своята гледна точка и тя ще е проверена на база знания, на база наука. Длъжни сме в това, иначе може наистина да изхабяваме думите. Изхабяваме и хората понякога, но в България не смятам, че имаме неизчерпаем набор от говорители по много различни теми и, за съжаление, много често те се повтарят.