Бесте Сабри от епицентъра на трагедията: Надежда винаги има

Репортерът на bTV Новините се завърна преди дни от Турция

Реклама

След като отразявах това историческо събитие и в професионално отношение, и в лично изводът е един - надежда винаги има, казва Бесте Сабри след като прекара пет дни в Турция след опустошителното земетресение на 6 февруари. Специалният пратеник на bTV Новините разказа пред колегите от dir.bg как се е почувствала, докато отразяваше водещата световна новина в първите дни след труса от 7.8 по Рихтер, след които загинаха хиляди, а милиони бяха засегнати.

- Какво Ви впечатли най-силно в Адана?

- Първата ми среща с бедствието и болката на хората беше именно в Адана. Най-силно ме впечатли единството на турското общество. Всички бяха задружни в мисията да помагат. Разговарях с доброволци, които с денонощия не бяха спали, за да спасят човешки живот.

- Как оценявате реакцията на държавата и местните власти?

- Конвои от военни тирове, специализирани погребални автомобили и хуманитарна помощ пътуваха непрекъснато към засегнатите места от земетресението в Турция. В издирването на оцелели освен турските власти и гражданската защита, на някои места участваха и военни. Направи ми впечатление, че реакцията на държавните и местни власти беше светкавична. Още на първия ден бяха изградени палаткови лагери, където раздаваха храна и дрехи. Проблемът в първите дни беше, че хората не знаеха къде са им близките, търсеха ги в морги и погребални агенции. В хода на спасителната операция напрежението сред хората се покачи и те искаха още повече взаимодействие на властите с тях. Казваха, че не е достатъчно това, което правят, но тогава се намирахме в Хатай - една от най-засегнатите провинции от земетресението, там почти всичко беше сринато до основи и помощта наистина не стигаше, за да се обходят всички разрушени сгради.

- Клипове в социалните мрежи показаха безкомпромисно отношение към мародерите. Какво видяхте от първо лице?

- Аз бях в Турция до петия ден от бедствието. Тогава все още нямаше подобни прояви или поне не бяха на показ. Хората разказваха, че това се случва и че много от сградите опустяват, заради опасността да се срутят и затова и вещите на хората остават там. Това е и причината за мародерствата. В последните дни забелязах, че военните също са до разрушенията и най-вероятно това е била причината за тяхното присъствие.

- Има ли нещо, което камерите и фотообективите не можаха да предадат?

- Разрухата в очите на хората, чувството на безсилие. Това са нещата, които само човек, който е на терен и говори с хората, може да усети. Ние многократно говорихме за мащабите на бедствието, за това как хиляди останаха без дом, но на тези хора душите им опустяваха с всеки изминал ден, това трудно се улавя от камерата.

- Успяхте ли да се преборите с емоциите? Възможно ли е изобщо безпристрастно отразяване на такава трагедия?

- Работата изисква да оставим личните си емоции и преживявания настрана. Когато попаднеш в епицентъра на такава трагедия, това трудно се постига. Винаги се стремях да запазя самообладание, да се държа професионално на терен, защото това беше начинът да им помогна. Беше трудно, но мисля, че успях да се дистанцирам от собствените си емоции.

Какво още разказа тя - цялото интервю четете на dir.bg