Бесте Сабри: Работата ми се случва с размах
Реклама
Бесте Сабри е един от двамата водещи на предаването „Тази събота и неделя“ по bTV. Тя е млада, чаровна, амбициозна и истински перфекционист. В интервю за „Радио Шумен“, което е и първото ѝ работно място, тя разказва за своя професионален път и качествата, които ѝ помагат в работата.
Часове след рождения ден на радио Шумен се радвам, че си в ефира на това същото радио, което всъщност е твоето първо работно място. С какви спомени си оттук ?
С много мили спомени съм от радиото. Tова е моето първо работно място, буквално се научих на А-то и Б-то на журналистиката, както обичам да казвам и много често, когато съм давала интервюта след събития, които съм отразявала или награди, които съм получила, винаги споменавам радио Шумен, защото за мен радиото ми даде началния опит, от който имах нужда за професията и цял живот ще съм благодарна за това.
Разкажи малко повече всъщност за себе си, как така и от кога се зароди твоето желание да бъдеш журналист?
Още от гимназията имах афинитет към хуманитарните науки. Посещавах олимпиади по български език и литература и знаех, че няма да се занимавам с икономика, счетоводство и финанси, а ще избера нещо, което да е полезно за хората. Нещо, с което мога да разказвам истории, с което мога да се срещам с интересни хора и от което да мога да уча нещо ново, всеки ден. Открих, че журналистиката е тази професия, която ще ми даде всичко онова, от което имам нужда и като емоция, и като знания. Затова заминах за чужбина, учих журналистика, след това записах и международни отношения, с цел да допринеса към това, което вече знам, за да мога да съм по-всеобхватна в темите, които отразявам.
Спомена, че още от ученичка мечтаеш да си журналист. Всичко, което ти се случи от тогава до сега, сбъдна ли се тази твоя мечта в най-добрият ѝ смисъл?
Със сигурност се сбъдна. В интерес на истината усетих, че мога да го правя. Човек има такъв момент, в който си казва: „Да, може би това е моят път”, защото нещата се случват някак си с размах. Аз си спомням първите ми репортажи, правила съм всякакви. Разбира се, имах афинитет към здравните и социалните теми още от тогава, с тях продължих и в телевизията. Спомням си, че правих репортаж за Деня на благотворителността – дали българинът дарява и какво мисли за благотворителността изобщо. Бях излязла на улицата и стана един прекрасен репортаж със случайни минувачи. Имаше дарители, които всяка година го правят, които имат някаква лична история, която споделиха. Казах си: „Ето, аз имам някакъв журналистически късмет и може би този късмет трябва да го използвам и той ще ми помогне”. Тогава си дадох сметка, че щом ми се получава, може би трябва да продължа.
Да, къде късмет, къде нюх обаче?
И нюх, разбира се, винаги го има този момент. Дали този човек има лична история, която да разкаже, дали е подходящ за събеседник, има психологически момент, който всеки журналист усеща буквално в първите секунди при срещата си с някого.
С какви хора обичаш да се срещаш и професионално, и в живота?
Обичам да се срещам с позитивни хора, които не се влияят от това какво им се случва в личния живот. Обичам хора, които са професионалисти – когато поемат даден ангажимент, го спазват, които са себе си, които знаят за какво са там и са на 100% убедени, че има кауза и цел зад действията им. Хора, които знаят как да осмислят ефирното време по възможно най-добрия начин и поемайки ясната отговорност, че има хора, които ги слушат, следват и те им въздействат.
Цялото интервю с Бесте Сабри чуйте тук.
