Човек се чувства пълноценен, когато е заобиколен с любов
Емблематичната водеща Цветанка Ризова откровено за Цветница
Реклама
Водещата на "Лице в лице" Цветанка Ризова казва, че работата на човек има смисъл само ако сам си изработиш модел и система. Вдъхновението, любопитството и атмосферата са лични неща, които, ако ти липсват, ти липсва индивидуалност. Същото важи за иронията и самоиронията, не и за сарказма. Вярва, че журналистът може да бъде силен с много неща, но на първо място - със собствените си качества и почерк, както и със своята независимост. Занимава се с публицистика, защото политиката истински я вълнува. Застава зад каузи, които имат смисъл и я докосват - социални, научни, културни. Пред Иво Ангелов тя разказа как празнува предстоящия си имен ден, за детството си и вярата в Бог:
- Г-жо Ризова, наближава пъстър пролетен празник - Цветница. Какво е за вас името Цветанка, какво ви носи то?
- Носи ми настроение, чувство за идентичност и принадлежност.
Кръстена съм на баба Цветанка, майката на татко, а това означава, че ми носи и памет за семейството. То е и уважение към рода, и благословия. Аз много харесвам българската традиция да се кръщават децата на бабите и дядовците. Чувствам това като привързване, доближаване до корените.
Смятам, че името ми е било на кадем през годините както в личен, така и в професионален план. Името е код. В него се съдържа и спомен, и настояще и предчувствие за бъдеще. То е като лицето, като душата, то е част от образа на човека. И затова си го обичам и мисля, че ми е на късмет.
- За нас, православните християни, Цветница е денят, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя. Как празнувате обичайно и как ще отбележите тази година имения си ден?
- От дете обичам имения си ден. Първо, защото той е празник за всички православни, аз се сливам с общата радост и вълнение. Чувствам се част от общност, която празнува, радва се, вълнува се. Затова и когато на мен ми честитят имения ден, аз отговарям с "Честит празник". И второ, защото от малка има веселие около мен. Обичайно е топло, посрещам гости. Родена съм през юли и когато бяхме деца, трудно се събирахме да празнуваме. Често приятелите ми бяха на море, при бабите и дядовците си, някъде извън града. Ваканцията ни разпръскваше. Докато на Цветница можех да събера съучениците и приятелите си. Винаги ми е било по-празнично на имения ден.
Когато бях малка, живеех в къща и имахме чудесен двор. Целият в чимшири и цветя. Беше като картинка - свежо, цветно, уханно. Гостите сядаха на маса в двора, свежестта беше изящна, а настроението -приповдигнато. Споменът е за цветя, аромат и добри хора.
С днешна дата не отглеждам цветя, а доотглеждам цветята, които майка отглеждаше. Не съм много опитна, все са на ръба да изсъхнат, спасявам ги в последния момент, но те упорито продължават да са живи въпреки абсолютната ми неопитност и хаотичност. Тъкмо да клюмнат, и аз ги полея - и те пак започват да се усмихват, да са живи. Ще видим докога ще оцелеят. Иначе най-любимите ми цветя са лалетата. Чудни са и не мога да им се наситя да ги гледам.
- Ако ще посрещнете гости за имения ви ден, какви подаръци да не ви носят?
- Няма забрани. Не обичам ограниченията и приемам подаръците с уважение. Най-важното е да сме заедно и да се веселим. За мен събирането с приятели е повод да си кажем, че имаме нужда един от друг, че сме заедно, че човек се чувства пълноценен, когато е заобиколен от любов и хора, на които може да разчита.
- Много хора ще посетят черквата за Цветница и Лазаровден. Силна ли е вярата ви в доброто и в какви моменти отправяте поглед нагоре, към небето?
- Винаги гледам нагоре. Там е Бог, там е бъдещето, там са приятните очаквания. Не действам кампанийно. Аз съм доста последователен човек. Моля се винаги, не само при нужда. Вярвам в доброто, без да съм наивница. Знам, че и доброто, и злото са около нас. Че не можем да променим целия свят, на лошия не можем да променим същността, не можем да моделираме другите. Но можем да опитаме със своите - да ги обичаме, да им даваме кураж и вяра, да ги правим сигурни в нашите чувства и подкрепа. Мечтая за добър свят, но се съсредоточавам върху света около мен. Там усилията са по-успешни, по-видими са резултатите.
- Какво мислите за медийната среда в момента? Липсва ли й нещо?
- Не обичам да слагам клеймо. Медийната среда е пъстра, както всичко в този живот. Има смислена, здрава и доблестна журналистика. Има журналистика пропаганда, юмрук на определени формации, бухалка за други. Има клюкарска и интригантска журналистика, която е микс от измислици, обиди, фалцети и фалшиви сюжети, примесени с клюки и полуистина. Има всичко. Тъмно и светло, грозно и прилично. И за това не бива да се генерализира.
- Къде е границата за вас при общуването с хората?
- Аз не обичам опасната близост. Към повечето хора се държа на ръка разстояние. Докосвам само най-близките си. Не ми е приятно да си навирам носа там, където нямам работа. Усилието ми е да разбера максимално всекиго, но да не нахлувам нахално в личния му свят.
- Кой е най-неочакваният комплимент, който сте получавали?
- Често хората ми показват своето уважение. Наистина често, но аз не съм суетна и го приемам като оценка за смисъла на това, което правя. Това за мен е обратна връзка, а не повод да се възгордявам. Но има един разговор, който ми е много скъп. Миналото лято млади хора ме срещнаха, бяха с две малки деца. И ми казаха: "Благодаря ви за всичко, което правите, благодаря ви заради децата. За тях вашите усилия са по-важни". Това ми даде сякаш допълнителен смисъл в работата.
Тя споделя, че харесва собствения си живот и не би искала да живее чужд, радва се на професионален шанс да говори с всички, които е искала да покани в студиото на „Лице в лице“. Какво още разказа тя може да прочетете в празничния брой за Цветница на в-к „Пенсионери“.
