Цветанка Ризова казва, че работата на човек има смисъл само ако сам си изработиш модел и система. Вдъхновението, любопитството и атмосферата са лични неща, които, ако ти липсват, ти липсва индивидуалност. Обича импровизациите и провокациите. Същото важи за иронията и самоиронията, не и за сарказма. Вярва, че журналистът може да бъде силен с много неща, но на първо място - със собствените си качества и почерк и със своята независимост. Занимава се с публицистика, защото политиката я вълнува истински. Застава зад каузи, които имат смисъл и я докосват. Социални, научни, културни. Емблематичният водещ на bTV даде интервю за Иво Ангелов за в-к Пенсионери. Ето част от него:

- Какви препятствия се наложи да преодолеете по пътя си?
- Не мисля, че имаше големи препятствия. Някакви дребни проблеми, страхове, упоритости. Най-осъзнатото усилие, което положих, е да отстоявам възгледите си, да не влизам в колаборации, да не завися от групи и корпорации, да не бъда управлявана. Да не се чувствам длъжна никому. Това не беше точно препятствие, а изграждане на стил и поведение. И днес съм щастлива да кажа, че не дължа услуги, нямам какво да връщам. Гостуването в предаването е игра за двама, по желание. Никога не се моля на събеседниците си, не рекетирам, не предлагам сделки.

- Факт - "Лице в лице'' се радва на голям зрителски интерес години наред. Вярвам, признание, голям комплимент е да срещате често оценката, че правите едно от най-добрите предавания в тв ефира?
- Имам един принцип - човек трябва да притежава базова почтеност. И зрителите мисля, че усещат това, поне резултатите го показват. Радвам се, че толкова много хора гледат "Лице в лице", не мога да скрия. Няма съвършени неща, но в публицистиката фалшът, задкулисието, вторият план много личат. И тази радост не е породена от суета. Публицистиката не е просто шоу, тя е и мисия. Защото изгражда представи и инстинкти у зрителя. И се чувствам отговорна. Рейтингът расте, без предаването да претърпява особени трансформации. Споделям възгледа, че човек не бива да се променя непрекъснато, за да предизвиква фалшив интерес. Да предизвиква евтини сензации. Устойчивостта за мен е по-важна. И в маниера на водене, и в житейски план. Лутането, експериментите, безцелните промени издават неувереност. Удар в нищото, с надежда да уцелиш химера. Събеседниците не се променят особено. Всеки е такъв, какъвто е. Но сякаш преди години бяха по-свободни, по-импровизиращи. Сега са малко по-зависими от медийните си консултанти, от пресцентровете. Понякога това ги притиска. Но добрите събеседници успяват въпреки това. Харесвам хората със свободен дух, с усет за импровизация, с чувство за хумор.

- Политиците са едни от основните ви гости. Представете си, че сте съветник на някоя партия, какво бихте им казали за интервютата, които дават?
- Точно това - да бъдат освободени. Да не мислят за опорните точки, а да следват политиката на формацията си със сърце и убеденост. Да показват съпричастност, но и индивидуалност. И най-важното - политиката не е самотно занимание, тя не е затворен клуб за бизнес и разсъждения. По дефиниция тя е част от усилието страната да се развива, хората да са по-спокойни и богати. И да го показват непрекъснато.
Трябва да усетиш, ако някой е притеснен и неопитен. Не е нужно да го съжаляваш, но не намирам за редно да се гавриш с него. И обратното - ако някой идва с голямо самочувствие, с непремерено високомерие, е добре да го провокираш и да го поставиш на изпитание. Така зрителят ще придобие ясна представа какво или кой стои зад събеседника. Маниерът да показваш мускули на слабия, а да се свиваш пред силния намирам за евтин. Това в журналистиката личи от много далеч - готвиш се да смажеш и унижиш незначителния, а ходиш опипом около силния и влиятелния. Това е псевдожурналистика.

- Има ли необходим разговор, който все още не сме провели, г-жо Ризова? За какво не умеем да говорим?
- Говорим за почти всичко, но често с дистанция, сякаш говорим за нещо далечно, което хем ни засяга, хем не зависи от нас. Разговорът за индивидуалната отговорност сякаш е избутан встрани. Очакваме държавата да ни реши всички проблеми, без да сме положили усилие да я подредим. Не харесваме корупцията, знаем, че тя ни ограбва, но гласуваме за корупционери. Не искаме да ни мамят, но подкрепяме хора, които са го правели и правят. Отдръпваме се и критикуваме, вместо да търсим отговорност. Решаваме, че от нас нищо не зависи, и така съчувстваме в създаването на собствените си беди.

В какво вярва тя, какво харесва и кое я отегчава- цялото интервю може да намерите в новия брой на в-к Пенсионери.