Цветанка Ризова: Почтеността е ценност, а не порок
Реклама
Цветанка Ризова е емблематично лице на bTV, автор и водещ на предаването „Лице в лице“ от старта му през 2012 г. Занимава се с публицистика, защото е силно ангажирана с проблемите на обществото и политическата ситуация. От 4 март тази година Цветанка Ризова води нов аналитично-коментарен сегмент по актуална тема от деня, всяка делнична вечер, след централната емисия на bTV Новините. В „Лице в лице след Новините“ зрителите научават повече за важния публичен сюжет, който изисква контекст и допълнителна перспектива.
Цветанка Ризова даде специално интервю за новия брой на списание „Мениджър“, в което разказва повече за себе си и професията, на която се е посветила.
Г-жо Ризова, журналистиката е професия, изискваща всеотдайност и много усилия. Какво ви коства да сте толкова години на върха и какви компромиси трябва да прави човек?
Не харесвам ролята на жертва на професията. Избрала съм журналистиката съзнателно, останала съм при нея съзнателно и съзнателно искам да продължа да бъда тук. Всяка професия, към която си привързан, изисква всеотдайност, търпение и страст. А журналистиката още повече. Защото, когато си коректив на другите, ти самият трябва да бъдеш съсредоточен, безупречен и внимателен. Защото не можеш да изискваш от другите, а ти да правиш компромиси, да нарушаваш моралните и професионални норми. Не знам дали това е компромис, по-скоро е приемане на правилата и безпроблемно съжителстване с тях. А вие казвате, че съм на върха. Никога не съм се приемала за звезда, връх и т.н. Струва ми се, че ако го приема, ще е началото на края. Аз съм сред хората, които непрекъснато се стремят да вървят нагоре. Просто така – нагоре, свободно и със съучастие в каузи.
Вие сте емблематичен водещ в българския ефир. Колко време отнема подготовката ви за „Лице в лице“ всеки ден?
Отнело ми е десетилетия. Един разговор не може да се подготви за няколко часа. Трябва всекидневно усилие. Ако не си нащрек всяка минута, вероятността да изпуснеш нещо е сигурна. За мен журналистът не е този, който познава събитията от последните дни, а от последните години. Че и по-назад. За когото разговорът не е по конспект от подготвени актуални въпроси, а разговор с контекст, познание за процеси и факти през годините. Не бива събеседникът да бъде оставян да заблуждава, разчитайки на късата памет, не бива да приписва на другите това, което сам е практикувал. Не бива да бъде оставян да гради розови кули, когато наоколо има кал. Така че – работя 24 часа в денонощието, години наред. И конкретното предаване е само израз на дълга подготовка.
Отскоро водите нов сегмент на „Лице в лице“ след централната емисия Новини на bTV. Какво могат да научат зрителите в него?
От много време зрителите искат още време за „Лице в лице“. Ръководството прецени и аз съм съгласна, че вместо механично удължаване на времетраенето на предаването, да потърсим друг ъгъл. По-новинарски, по-конкретен, по-съсредоточен върху една от темите на деня. Това за мен ще е още един начин да изпробвам възможностите на предаването, да работя в още по-тясна връзка с репортерите и продуцентите на новините, да усетя техния ритъм. Много изтъркана дума е, но да, предизвикателство си е това.
Как виждате бъдещето на журналистическата професия?
Със скоростта не можеш да се състезаваш. Тя е зашеметяваща. Новините се научават от дигиталните платформи в реално време. Съпреживяват се в реално време. Гледат се в реално време. И с това не можеш и няма смисъл да се бориш. Затова мисля, че журналистиката трябва да добавя смисъл. Трябва да предлага анализ. Трябва да показва различни гледни точки, трябва да обобщава и съпоставя. Защото да видиш и да чуеш, е нещо различно от това да го приемеш, осъзнаеш и осмислиш. Така че – състезанието със скоростта е загубено, но за смисъл – е спечелено. Нямам тревожност по отношение на онлайн медиите. Имам тревожност от опасността да приемем, че всичко, което виждаме, трябва да приемаме безкритично и приспано. Едно към едно, така, с полузатворени очи. Затова не са ни нужни нови умения, а да подобрим и развием добрите стари умения – на умното гледане, на критичното мислене, на интелигентните обобщения.
Успех на всяка цена, или успех, когато е придружен със стойност?
Аз не вярвам и не харесвам идеята за успеха на всяка цена. Предателствата, големите компромиси, нагаждачеството, предлагането на услуги във всякакви посоки, изпълняването на поръчки, вероятно създават у някои човеци усещане за успех, за постигната цел. Но личи. Много личи, когато си на място, което не отговоря на ръста и интелекта ти, когато ти е отредена главна роля по замъгляването. Не е изключено понякога тези хора да играят талантливо ролята си, но внимателният поглед вижда, че това е пародия на успех.
Цялото интервю може да намерите в бр. 3 на сп. „Мениджър“ (март-април) от 2025 г.
Снимка: Филип Шопов за bTV
Фотокредит: Филип Шопов
