Франциска влезе в телевизията първо като член на журито на Dancing Stars, а вече е и една от трите водещи до Петър Дочев в предаването „Преди обед“ по bTV. В специално интервю за DIVA, тя разказва за предизвикателствата, с които се сблъсква и лишенията, които е трябвало да направи в името на кариерата си.

Как промени живота ти влизането в телевизията като водеща?

Преди да приема, разговарях със съпруга ми и с децата ни, те останаха във Варна, а аз вече съм в София, и в края на седмицата или те идват, или аз пътувам.  Към момента не мога да кажа как ще продължа да съчетавам работата в „Преди обед“  с бъдещите си ангажименти като пътуващ треньор по спортни танци и дали в един момент едно от двете няма да надделее... Засега само Томаш пътува, вчера се върна от Япония. Ще замине скоро и в Далас, където аз съм поканена и повече ме харесват (усмихва се шеговито).

Ти защо си заминала за САЩ навремето, заради по-добър живот ли?

О, не. Аз харесвах живота си тук – на 15 години вече тренирах танцови двойки, бях шампионка. Но знаех, че в България кариерата ми не е възможна, Америка беше водеща в спортните танци тогава. Инициативата беше на тогавашния ми партньор Пламен Данаилов, с когото 15 пъти бяхме шампиони на България, той и досега е най-добрият ми приятел. С него се свърза Лука Апостолов, който каза, че се търсят хора като нас от едно танцово студио в Манхатън. Изпратихме документи, одобриха ни, получихме визи и заминахме. Много ни беше трудно в началото, не правехме парите, нужни за нормален живот там. Всичко спечелено отиваше за квартира и уроци. Един урок струваше 200 долара при възможно най-добрия учител. Но българската танцова общност ни помагаше – събирали са по 25 цента, за да мога да си платя билета за метрото. Не е нужно някой да ти даде 1000 или 2000 долара, за да го помниш с благодарност; аз помня хората, подкрепили ме с малкото, което можеха да отделят.

Тук е мястото да те питам от какво си се лишавала, за да постигнеш успехите си?

Дълбоко съм убедена, че не може да успееш, ако не си готов на лишения. Специално аз се лиших най-напред от своето семейство – майка, баща, двама братя. Бях галеното момиче, батковците ме защитаваха и глезеха. По-нататък се налагаше да се лишавам от храна, в Щатите една салата е много по-скъпа от порция месо. Заради необходимостта да поддържам добрата си физическа форма като танцьорка съм се лишавала от сладко, карах само на кафе. Да ти призная, след три години в САЩ се чудех как съм жива. Но продължавам да смятам, че лишенията те изграждат, показват ти колко си силен...

Какво сънуваш, Франциска?

Нощем се опитвам да се успокоя, да намеря баланс със себе си. Искам да имам душевно спокойствие. Успявам да го постигна, гушната с двете ми деца пред телевизора, докато гледаме някакъв филм. Киното ме пренася в друг свят.

Цялото интервю с Франциска Йорданова-Папкала прочетете в новия брой на сп. DIVA.