Георг Киряков: Актьорството е наука за живота

Реклама

Георг Киряков е младият актьор, който блести не само в главната роля във филма “Пулсът на танца”, който се разпространява от bTV Studios, но и е негов продуцент и сценарист. В специално интервю за Cultinterview той разказва за преплитането на актьорското майсторство с танците и за своите бъдещи планове:

Скоро завърши НАТФИЗ, преди почти 2 години. И веднага – в киното.

Там е моето удоволствие, няма да лъжа. Театърът и киното като усещане са много различни. Не бих искал да си остана само киноактьор и повече да не играя в театър, но пътят ми тръгна в тази посока. Тегли ме към киното цялостно като възможност да родя един проект, да го създам като сценарий, да го визуализирам. Харесвам целия този процес на снимане с многото дубли, с 12-часовите снимки. Интересно ми е и се чувствам в свои води.

Какъв е пулсът без танца?

До момента един огромен процент от живота ми, от 5 до 18-годишна възраст, мина танцувайки. Трябваше да избера дали да продължа с танците, или да се насоча към актьорството. Едно от нещата, които проф. Снежина Танковска, лека ѝ пръст, хареса в мен беше това, защото тя имаше слабост към танцуващи актьори. Вече не се състезавам и нямам нищо общо със спортните танци, откакто влязох в НАТФИЗ през 2018 година. Очаквах, че ще бъде по-трудно, но не ми липсват. Мисля, че взех и дадох достатъчно. Уцелих точния момент, да се откъсна.

Забелязвам, че хората се чудят като какъв да ме категоризират – като актьор или като танцьор. Искам да се откъсна от това.

Опитваш ли се да се развиваш тепърва?

Разбира се. Имам много странно усещане за себе си, че като върна лентата назад, виждам голяма промяна у себе си. Започвам да се развивам и имам толкова много още да уча. Получих прекрасно образование в НАТФИЗ, но това е като една демо версия. Сега тепърва прохождам.

Преподавам в МОНТФИЗ и там често им казвам, че актьорството е наука за живота. Когато започнах да преподавам, усетих, че се промених като човек. Непрестанно си в съмнения, в процеси, в които анализираш себе си, околните, света. Това много те развива. Актьорската професия е най-прекият провокатор към личностно развитие. Едното без другото не може. Иначе няма как да си добър актьор.

Представяш ли си докъде би могъл да стигнеш в живота си? Знаеш ли къде биха могли да са твоите граници?

Мислил съм си много пъти по този въпрос, точно докъде – не мога да отговоря. Не ме е страх да си представям мащабно. Абсолютно е вероятно да се промени с времето, но от днешна гледна точка не мисля да се пробвам да работя извън България. Докато танцувах, имах възможността да бъда на състезания буквално в целия свят. Обиколих много държави, видях различни народопсихологии. Със сигурност България не е мястото, където ми харесва най-много, но някак си тук се чувствам най-добре.

Много ми се иска да променя нашето кино и вкуса за него.

Цялото интервю прочетете тук