Журналистът, продуцент и телевизионен водещ на поредицата в bTV “Непознатите“ Георги Тошев споделя своя нестандартен и шарен поглед върху живота и кариерата в специално интервю за Радостина Колева и Cultinterview.  

BBC, Netflix и ти. Каква е новината?

Имах един контакт с Netflix. Става дума за сериал, който касае герой, населяващ прочутия хотел “Челси”. Поканен съм в един от епизодите да снимам история, свързана с български гражданин, който отдавна емигрира, и е свидетел на златния период на хотела.

С BBC подписах договор и се присъединявам към екипа на една документална поредица, която ще бъде снимана в продължение на 3 години. Ще разкажа история, в която по някакъв начин присъства и България.

До голяма степен тази година за мен ще бъде свързана с националната програма “Татяна Лолова на 90 години”, с която ще обиколя 28  български общини и 17 европейски града. Много ме радва това, защото филмът, книгата, изложбата и пътуващ спектакъл, подготвен от Сатиричния театър, показват, че Татяна Лолова не е забравена. Всеки път тръпна в съмнения, когато тръгна да припомням забележителните животи на големи български творци. Всеки път сърцето ми е свито и си мисля, дали в това време на безвремие, в което паметта ни е толкова къса, ще има публика, ще бъде ли интересно?! Сега стартира поредицата “От А до Я” в красив формат, която правим заедно с “Книгомания”. Биографията на един човек ще минава и през неговата философия, ще се публикуват и снимки, които до този момент не са показвани.

Отново си част от лицата на Forbes – България. Какво ти носи това, че си влиятелен човек?

Това много ме изненада още с първата класация, а когато се качих по-нагоре, дори ми беше неудобно, защото зад мен беше Лили Иванова, както и хора, които заслужават повече. Запознах се подробно със системата на Forbes. Тя отчита влияние по много и различни критерии, които един човек трябва да покрие.

Имам няколко профила в социалните мрежи, които по различен начин комуникират с аудиторията. Не съм инфлуенсър. Опит имам веднъж или два пъти. Отказвам и реклами, много внимателно избирам в какво да участвам.

Не правя пътеписи. Още преди години, когато правех “Другата България” по bTV, искаха да направя такава книга. Не съм сигурен, че това е интересно. Но със сигурност подготвям личната си биография, която е през бекстейдж срещите, нещата, които са се случили преди и след интервютата. Те са много по-интересни от самите интервюта. Вече пиша някои от нещата, защото паметта има това свойство да отслабва и действа избирателно, изтиква назад някои истории. Много ме занимава емоционалната памет, защото е важно как и какво си спомняш. Тя трябва да се поддържа и да се развива. На това уча и дъщеря си, и студентите.

Т.е. ти дъщеря си продължаваш да я учиш, макар да не е малка.

Тя е на 19. Казват, че личният пример е много важен. Тъй като аз си тръгнах от Париж, когато тя беше почти на 5, нашите срещи не са ежедневни, а са през определен период от време. Сега е лесно, защото тя въведе този начин на общуване по Facetime. Ние имаме нужда да се гледаме. Но никога не съм ѝ казвал: “Направи това”. Много се пазя. Казвал съм ѝ как аз бих постъпил, давам ѝ пример от личен опит, а тя нека прецени дали може да бъде полезно за нея.

Не съм човек, който обича да бъде назидаван. Мога лесно да бъда изработен с добро. Но съм и страшно инатлив, ако някой се опитва  да ми отнеме нещо със сила. Дори не подозирам на каква изобретателност съм способен. В Рибата у мен има някаква акула. Изключително аналитичен съм. Баща ми ме учеше, че ако е тежка ситуацията, трябва да видиш най-лошия финал и най-добрия, и по възможност да търсиш средата. Но да си готов за най-лошото, за да не те изненада. Има много неща, които ме притесняват, други, които ме вълнуват, но не ме изненадват. А както казват древните индийци, щастието е липса на очаквания.

Нищо не очаквам, но това не значи, че не съм щастлив. Умерено щастлив съм. Като съм бил малък, много съм мечтаел. Визуализирах си нещата. Повечето се случиха. След 30 години се срещнах с ABBA. Бях едно дете от Източна Европа, което си купуваше снимки от стрелбищата, харесва музиката им и ги обича. Стигнах до тях в годините, в които вече групата я нямаше, те си живееха като частни лица. Това е необяснимо. Фрида и Бени ме разпознават, когато ме видят.

Много приятно е чувството, че съм оставил добро впечатление у хората. Това е възможно чрез професията. Затова съм в нея. Имал съм предложения за работа от министър през депутат, та до човек в мултинационална компания на добра позиция. Както знаеш, в медиите отдавна няма нито пари, нито е толкова престижно. Обаче никой не може да ми даде срещите. А в един момент разбираш, че срещите са най-важното в живота, защото всички се раждаме здрави, прави, но средата е тази, която те бута нанякъде. Някои от хората, с които съм се срещал, са ми ставали близки приятели.

Много си мечтаел преди… А сега?

Пак си мечтая. Винаги съм искал да работя за световни медии. Не защото българските медии са лоши. Правил съм от “Биг Брадър”, през Music Idol, та до “Непознатите”.

Кога популярните хора спират да бъдат интересни?

Когато спрат да се вълнуват, когато спрат да са любопитни. Познавам много популярни хора, които отдавна не са интересни. Маркетингът, който временно може да събужда интерес, не е достатъчен. Плюс това е важно как слизаш от сцената. Важно е да знаеш как да трансформираш енергията си, но то е въпрос на интелигентност. Има хора, като Цветана Манева, която усети годините си, продължи да играе, но стана професор в НБУ, предава опита си на по-младите. И това не е до талант, а до необходимостта да направиш нещо за другите.

Цялото интервю с Георги Тошев прочетете тук.