Графа - модерният благородник
Влади Ампов пред Biograph за музикалния бизнес в България и възможността да превърне в песен работата, болката и любовта
01 Април 2019
Реклама
Българският музикален бизнес прилича на малък апартамент с много обитатели. През вратата му по-често някой излиза и много по-рядко влиза. Какво трябва да притежаваш, за да се задържиш вътре? Влади Ампов-Графа явно знае, защото повече от двайсет години има своя собствена стая в този "дом".
Колкото и да е пренаселено покрай него обаче, той никога не си пробива път с лакти и не подлага крак. Почтеност - това е думата, която му пасва най-точно. Псевдонимът му го описва отлично. Графа е модерен благородник - това си личи и в лиричната музика, която прави, и в специалното отношение към артистите от продуцентската им компания "Монте Мюзик" с Магдалена Сотирова, и в емоционалната му работа като треньор в "Гласът на България", който се излъчва всяка неделя в 20 часа по bTV.
Как прекарва дните си, кой е най-болезненият урок в шоубизнеса и за единствената жена, способна да пробие твърдата му рачешка черупка - вижте интервюто пред Цветана Царева за сп. Biograph:
Безспорно е, че ти постигна много и като певец, и като продуцент още преди да навършиш 40. Възгордя ли се? Колко е голямо егото ти днес?
Егото на музиканта е огромно, защото постоянно се храни от всеобщата любов и от личната суета. Моето също не е малко, но мисля, че се научих да го овладявам.
Пресъхва ли някога жаждата за популярност?
В нашата професия си концентриран да постигаш все повече и повече. Днес искаш да пееш в клуб, утре - в зала, вдругиден - по-голяма зала. Животът ти се движи в преследване на все по-мащабни цели. И ако няма още нещо, което да те балансира, се появява една празнота. Може би тя е причината толкова много световни звезди да се депресират, дори да слагат край на живота си, когато вече не са на върха.
Преживявал ли си подобна криза?
Все още не. Но си давам сметка, че българският музикален пазар е сравнително малък и колкото и да съм амбициозен, някой ден ще стигна тавана на възможностите си като композитор и продуцент. Представям си и моментът, в който вече няма да съм актуален като певец. Знам, че той ще дойде, затова отсега се опитвам се подготвя за него. Да отскоча, преди капанът да щракне.
Знам, че работиш много. Би ли описал един ден на работохолика?
Обсебен си. Гориш в работата си толкова силно, че всеки момент ще се самозапалиш. Спиш по три часа на денонощие, преследван от усещането, че ако не свършиш нещо на мига, светът ще се сгромоляса.
Само допреди три години бях такъв. Дори не искам да се връщам към онзи период...Чувствах отговорност за всички артисти в нашата компания, приемах лично и успехите, и провалите им. Едновременно тичах по участия и се опитвах да не лишавам от внимание семейството ми. Водех невъзможната битка да съм навсякъде. Бях станал нервен, много повече се налагах, понякога избухвах. Слепоочията ми пулсираха от напрежение.
Е, вече не съм точно такъв.Разбрах, че се раздавам прекалено много за хора, които не го заслужават и започнах да се съхранявам повече!
Защо намали скоростта?
Стана постепенно. Мисля, че донякъде и загубата на майка ми ми повлия, върна ме още по-силно към семейството ми, което много обичам.
Дадох си сметка, че детството е само един миг и че ако искам да бъда свидетел как децата ни порастват, трябва да променя нещо. Пренаредих приоритетите си, спрях да контролирам всичко. Започнах да делегирам работа. Е, в началото ми беше тегаво, защото ме сърбяха ръцете да направя всичко сам и в срок...
Все още работя много, но го правя по-концентрирано. Отделям повече време за самоусъвършенстане като певец и инструменталист. Вече спя не по три, а по шест часа. И, ако щеш вярвай, за първи път от много години си позволих да гледам сериал.
За поредна година си треньор в „Гласът на България“ по bTV. С какво те изненадват участниците - приятно или пък не съвсем?
Знаеш ли, аз всъщност съм притеснителен и като човек, и като артист. След толкова години на сцената все още се случва да се спека вътрешно, да не знам как да реагирам. Не ми личи само защото имам рутина. В „Гласът“ обаче виждам млади хора с изключителен самоконтрол. Успяват да се концентрират в точния момент и в три минути да дадат максимума от себе си без да ги разклати мисълта, че от изпълнението им зависи всичко. Възхищавам им се.
Какво взимаш от това шоу и какво му даваш?
Във всеки сезон се паля сякаш съм треньор за първи път. Взимам адреналин, забавлявам се страхотно и си сверявам часовника. Надявам се, че давам страст, искреност и опит.
Щастлив съм, че участвам в нещо толкова хубаво. По едно време се бях отчаял, че в България трябва да се правят само пошли неща, за да бъдат гледани и слушани. "Гласът" показва, че не е така. Когато нещо е направено добре и с вкус, когато има човешки емоции и истории, хората го оценяват. В шоуто само гласът има значение и само най-добрите успяват.
Носиш голяма отговорност като треньор. Тежи ли ти?
"Гласът" е едновременно забавен, но и труден за журиране формат. Десетки пъти буквално не съм можел да заспя, заради решение кой да остане и кой да отпадне. Защото това решение е субективно, без да искаш можеш да лишиш някого от определен път.
От друга страна, едно негативно решение може и да е мотивиращо. Някои участници се явяват отново, след като през миналия сезон не сме се обърнали на тяхно изпълнение. Може би тогава са ни се ядосали, може би дори са ни намразили, но сега се връщат по-подготвени и ни карат да променим решението си. „Гласът на България“ дава огромна трибуна за прохождащите изпълнители, но само от тях зависи докъде ще стигнат – от тяхната упоритост и амбиция.
Отстрани нашата професия изглежда супер бляскава, но всъщност е адски сурова. Талантът не е достатъчен, трябва и характер.
Цялото интервю четете в новия брой на Biograph.
