Лиляна Боянова е едно от най-разпознаваемите лица в ефира на bTV. От години води централната емисия „Новини“ заедно с Иван Георгиев, а за репортажите си с фокус върху социални теми е отличавана с множество награди. Казва, че се чувства еднакво уверена както като водещ, така и като репортер. В интервю за Пепа Йорданова от в-к „Всичко за семейството“ тя разказва повече за себе си и журналистическата професия.

Може ли да почива истински един новинар?

Не бих казала, че има почивка наистина. През цялото време се стремиш да си в крак с новините. Четеш, интересуваш се, за да знаеш какво се случва и да не изпуснеш нишката на събитията. Да, може да си направиш информационен детокс за ден или два, но не мога да си представя, че една седмица няма да следя новините. Невъзможно ми е, то е професионален инстинкт. Може би вече и изкривяване с времето. Новинарите наистина живеят с пулса на събитията. Това не е клише. Като ги има в теб тази тръпка и това желание, не можеш да си информационно изолиран примерно 5 седмици. Вероятно и колегите ми се чувстват по същия начин. То е част от теб, от това, което си.

Снимка: Евгений Милов

Предполагам, хората вече са наясно, че вие не сте говорители, а участвате активно в целия процес на отразяване на новините?

Много се надявам това да е така, но все още виждам, че мнението не е съвсем променено. Смятат, че сме едни четци на текстове, които някой ни подава. Това няма нищо общо с истината. Ние сме си действащи журналисти. Участваме в обсъждането на реда на емисията, предлагаме теми, изработваме част от презентациите, когато се наложи, пишем анонсите. Всяка от емисиите има специфика, различна динамика. Разбира се, черешката на тортата е централната в 19. Тя събира труда на всички колеги, на десетки хора, които през целия ден са мислили по какъв най-атрактивен, интересен и, разбира се, достоверен начин да поднесем събитията. Плюс ексклузивни разработки, наши си теми и разследвания. При нас новинарите отговарят и за изработване на емисиите на bTV Радио. Но аз съм работила и в радио, за мен това е приятен ангажимент. Интересно ми е, нещо по-различно правиш. Като че ли и гласът ти става по-разпознаваем за хората.

В това доста трудно време коя е мечтаната новина, която искате да съобщите?
Може би няма да е изненада, че ми се иска да кажа, че има мир по целия свят. Сигурно звучи наивно, но не съм вярвала, че ще бъда съвременник на толкова сериозни военни конфликти, че след Втората световна война светът ще се върне към състояние на война. Да, може би не е в класическия вид, но все пак човек не се събужда с усещане, че живее в мирно и сигурно настояще. Има катаклизми, които буквално за секунди преобръщат дневния ред на всички ни. Разбрах размера на бедствието, когато в началото на войната в Украйна синът ми ме попита: "Това трета световна война ли е, Путин ще натисне ли копчето на ядрения куфар и всички ще умрем". Не знаех какво да му отговоря, просто се опитах да го успокоя. Децата са много чувствителни. Може да си мислим, че тази тематика не стига до тях, но те задават тези въпроси и не са безразлични към сериозните теми и въпроси още на 10-12 години. През страха на сина ми си дадох сметка наистина колко е страшно. Че тази възможност наистина съществува. Признавам си, не съм спокойна, тревожа се. Иска ми се нашите деца да имат по-добро бъдеще.

Коя роля ви е по на сърце - на водеща или като репортер?

Истината е, че от известно време не съм снимала репортажи. Хората най-често ме асоциират с рубриката "Вярваме в доброто с Лиляна Боянова", както и със "Спасените" в "120 минути". Нямам еднозначен отговор. Когато си журналист, не си само водещ на новини или само репортер. Във всеки от нас я има любовта към разказването на истории. Работим не само за да помагаме на хората, а и да разказваме техните вдъхновяващи истории. Приятно ми е и в двете роли. Да не губя любопитството си към сърцата на хората, към малките герои, човешкото в човека и между човеците. Съвсем различен е адреналинът и емоцията да водиш bTV Новините. Огромна чест е за мен, благодарна съм, че имам тази привилегия.

Успявате ли да се съхраните, да не си носите всичко в душичката?

Много пъти са ми задавали този въпрос. Трудно е на моменти, но такава е тази професия. Не само журналистите, но вероятно и хората с други професии,
когато станат свидетели на трагични събития с погубени животи, покъртителните кадри, които сега видяхме от домовете за възрастни хора, трудно го преживяват, носят си емоцията вкъщи. Особено ако си по-чувствителен, по-емпатичен. Няма хубаво или трагично събитие, което да не минава през душата ми. Така съм устроена, за добро или за лошо. Има дни, в които надделява мъката, не можеш да го махнеш от мисълта си. Дали ще е земетресението в Турция или изгорелите деца в дискотеката в Македония, не можеш да го оставиш на работа, да си хванеш раницата и да не си го занесеш с теб. Аз лично не го мога.

Как успявате да поддържате вярата си в доброто?

Вярвам, че ако загубим вярата си в доброто, ако загубим надеждата, погубим обичта и нежността, този свят е обречен. Той се крепи на светлото начало, колкото и крехко да е то понякога. С тъмнината е много по-лесно. Да си добър, градивен е по-трудоемко и изисква много повече усилия. Но вярвам, че е единственото смислено.

Как избрахте журналистиката?

Мога да кажа, че работя сбъднатата си мечта. От малка съм искала да съм част от този процес. Докато гледах телевизия още съвсем мъничка, за мен е имало особена магия в това, което виждам. Не съм гледала само филмчета, а и предавания, новини. Бях ученичка, когато стартира bTV. Казах си, че един ден искам да съм част от най-добрия новинарски отбор в България. Благодарна съм, че съм имала шанса да сбъдна тази мечта.

Кои са учителите ви в професията?

Много са и се страхувам, че ако изброя имена, бих засегнала някого, ако съм го пропуснала неволно. Учила съм се от добрите примери в професията. Благодарна съм, че съм се срещала с хора, от които мога да се науча на добрите практики в журналистиката.

Снимка: Евгений Милов

С Иван сте екранна двойка от много години, създадохте ли и приятелска връзка?

Освен страхотен колега и професионалист, Иван е мой приятел. Прекарваме много време заедно, неминуемо е да споделяме, да се подкрепяме. От него също много съм научила професионално, но и в човешки план. Той наистина е страхотен.

Случвало ли се е да ви вади от трудна ситуация?

Случвало се е, живият ефир е емоция, тръпка, адреналин, изисква висока степен на концентрация. Има най-различни ситуации, ефирът тече сега и в момента, нямаш време да премисляш, трябва да си светкавичен. Затова е важно доверието в човека до теб. Ние работим в екип. Новинарската емисия е екипна работа. 

Кои са принципите в работата ви, които никога не бихте нарушили?
Да съм безпристрастна, да опитвам максимално правдиво да пресъздам една история, ако я разказвам като репортер. Информацията да е проверена, да е балансирана. Старая се да съм максимално близо до хората. Дневният им ред трябва да е и наш дневен ред. На това като журналисти никога не трябва да изневеряваме. Нашата работа има за цел да направи живота на хората по-добър, да се справи с неправди, да успеем да помогнем. Защото имаме лостовете да го направим. Да събираме максимално на брой гледни точки по един проблем.

Какъв е вашият начин да починете?

Като всички хора обичам да ходя на кино, да гледам сериали, да спортувам, да се разхождам сред природата. Важно ми е да прекарвам време със семейството ми, със сина ми, с приятели. 

Снимка: Евгений Милов

Телевизията е много изискваща, особено към жените. Суетна ли сте?

Така е, наистина телевизията е лакома вселена. Работим с лицата си, хората са доста взискателни и критични към начина, по който изглеждаме. Мислила съм си, че не обръщат чак такова внимание на детайла, а че по-скоро им е важна информацията, която им предоставяме. Но много често са писали и казвали, че прическата ми днес не е много хубава, гримът не е добър или "Лиляна, обличайте се с по-светли цветове“. Зрителите са взискателни и искат това, което виждат на екран, да им е приятно. В този смисъл суетата е част от работата ми. Спортувам, грижа се за кожата си, за косата. Но вярвам, че всяка жена, която уважава себе си, малко или много полага грижи да изглежда добре.

Какво е вашето мерило за успех?

Да си добър човек - като поведение, мисъл, ценности. То е едно органично цяло.

Как си представяте живота си през следващите 10 години?

Не смея да правя грандиозни планове. Всеки път, когато съм си начертавала много ясно в главата точно какво искам да ми се случи и съм го манифестирала, иронията на съдбата е, че всичко това не ми се е давало по този начин. Давало ми се е по друг път, друг урок е било. Може би, за да науча още и още. Надявам се да бъда здрава и да не губя почва под краката си. Да продължавам да давам и да правя смислени неща.

Цялото интервю може да намерите в брой 30 на в-к „Всичко за семейството“ от дата 24 юли 2025 г.